Yes, Luke!

4.

- Вие... какво?! - попитах шепнейки, сякаш не съм го чула.

- Искам те в проекта. - повтори той по-бавно и се усмихна на обърканата ми физиономия.

- А-ами... аам... сигурен ли сте? - повдигнах леко вежда. Той преглътна, а аз наблюдавах как перфектно оформената му брадичка се движи.

- Ти си различна от останалите. Имаш развито мислене и въображение. Мисля, че най-много ти заслужаваш да бъдеш в този проект. - той стана и отиде до бюрото си. Обърна се с гръб към мен, с което ми остави малко време да издишам силно въздуха, който бях сдържала през целия разговор.

Той взе разграфен лист хартия, върна се при мен и го постави на чина ми.

- Попълни името си, класа и се подпиши, че си съгласна. - той каза, облегна се на чина отзад и се загледа в мен с очакване

Погледнах го и после листа. Извадих бавно химикал от чантата си и записах името си.
Той не се беше помръднал от мястото си. Очите му пронизваха моите, когато го погледнех, а усмивката му ме караше да се запитам какво толкова мистериозно има във фигурата пред мен.

- Готово. - казах като леко побутнах листа към него, а той го взе с големите си ръце.

- Нямам търпение да започнем с проекта. В сряда и петък след училище. - каза той, а аз се прокашлях от заседналата като по чудо суха буца в гърлото ми.

- Нали... беше само сряда? - попитах аз, а той се усмихна още по-широко, чак страховито, като трапчинките от двете страни на устата му се появиха на секундата.

- Беше сряда. Сега е сряда и петък. Така ще имаме повече време и ще свършим повече работа. - той ми намигна и бързо се придвижи към дъската, а аз свих коленете си едно към друго. Каква е цялата тази енергия в този човек, която кара момичетата да свършат, само, като направи и най-малък жест?

- Свободна ли съм? - попитах по-уверено, а той рязко се обърна.

- Вече да.

Станах тромаво от мястото си като побутнах стола назад. Преметнах чантата си през рамо и се запътих към вратата. Минах покрай него и главата ми се замая. Одеколонът му.

- Довиждане, Хейли. - проговори той бавно, а аз се обърнах и пуснах малка съмнителна усмивка.