Yes, Luke!

10.

  Тичах със скоростта на светлината, за да стигна до стаята по Психология преди да влезе учителят.  С Люк не стигнахме почти до никъде... общо взето само се натискахме и се дразнихме един друг. Както и да е, оставих го с подути панталони и изчезнах като с магия.

 – Влез, Хейли.

 Наведох глава и седнах на мястото си. Не е истина... никога преди не бях закъснявала за час. Майната ти, Люк...

 Опитах се да следя какво говореше и правеше учителя, но вниманието и погледът ми винаги успяваха да се отклонят в посоката на Алекс и  Бриана,  които изглежда се забавляваха, хилейки се на нещо. Бриана ме погледна нахално и все още кискайки се кимна към мен. Александър се обърна и също ме погледна за секунда преди да сведа поглед към неотворената ми тетрадка. Въздишах. Толкова ли му беше писнало нашето приятелство, че изглежда толкова щастлив с тази? Толкова ли жадуваше да ме разкара? Бяхме толкова добър екип... чак е подозрително как всичко свърши толкова бързо и неочаквано.

 Облегнах се на лакътя си и се вгледах в празната дъска. Дали и мислите ми можеха да бъдат толкова празни?

 Усетих как нещо ме тупа по рамото. Обърнах се и за моя изненада и объркване беше Джеикъб - побойник, фъкбой... както искате го наречете. Както казах преди, той беше един от най-известните и привлекателните в училището, както и един от най-скандалните.

 Жалко, че на мен много не ми пукаше за външния му вид, но все пак си беше изненада. Не смятах, че някога ще ме заговори.

 - Ъм, Хейли... здравей.

- Здрасти..?

- Исках да те попитам дали можеш да предадеш този доклад на господин Хемингс? Нали имаш проект с него, а и няма да се разкарв –

- Да, добре... няма проблем. - взех доклада от ръцете му и го сложих в чантата си.

 Той беше леко изнендан от това как сигурно не треперех пред неговото "величие" и "его".

 - Ами... добре, благодаря ти много. Имам в предвид - ще правя купон в събота. Всички са поканени.

 - Благодаря за поканата, не съм сигурна дали искам да дойда.

 - Защо, някакви по-забавни планове ли имаш?

 Не... просто няма с кого да отида.

 - Ами... не просто...