Тичах със скоростта на светлината, за да стигна до стаята по Психология преди да влезе учителят. С Люк не стигнахме почти до никъде... общо взето само се натискахме и се дразнихме един друг. Както и да е, оставих го с подути панталони и изчезнах като с магия.
– Влез, Хейли.
Наведох глава и седнах на мястото си. Не е истина... никога преди не бях закъснявала за час. Майната ти, Люк...
Опитах се да следя какво говореше и правеше учителя, но вниманието и погледът ми винаги успяваха да се отклонят в посоката на Алекс и Бриана, които изглежда се забавляваха, хилейки се на нещо. Бриана ме погледна нахално и все още кискайки се кимна към мен. Александър се обърна и също ме погледна за секунда преди да сведа поглед към неотворената ми тетрадка. Въздишах. Толкова ли му беше писнало нашето приятелство, че изглежда толкова щастлив с тази? Толкова ли жадуваше да ме разкара? Бяхме толкова добър екип... чак е подозрително как всичко свърши толкова бързо и неочаквано.
Облегнах се на лакътя си и се вгледах в празната дъска. Дали и мислите ми можеха да бъдат толкова празни?
Усетих как нещо ме тупа по рамото. Обърнах се и за моя изненада и объркване беше Джеикъб - побойник, фъкбой... както искате го наречете. Както казах преди, той беше един от най-известните и привлекателните в училището, както и един от най-скандалните.
Жалко, че на мен много не ми пукаше за външния му вид, но все пак си беше изненада. Не смятах, че някога ще ме заговори.
- Ъм, Хейли... здравей.
- Здрасти..?
- Исках да те попитам дали можеш да предадеш този доклад на господин Хемингс? Нали имаш проект с него, а и няма да се разкарв –
- Да, добре... няма проблем. - взех доклада от ръцете му и го сложих в чантата си.
Той беше леко изнендан от това как сигурно не треперех пред неговото "величие" и "его".
- Ами... добре, благодаря ти много. Имам в предвид - ще правя купон в събота. Всички са поканени.
- Благодаря за поканата, не съм сигурна дали искам да дойда.
- Защо, някакви по-забавни планове ли имаш?
Не... просто няма с кого да отида.
- Ами... не просто...
ВЫ ЧИТАЕТЕ
Yes, Luke!
Фанфик- Защо си такъв инат? Не разбираш ли, че това е незаконно? - Отлично знам. - отвърна той. - Но незаконните неща са най-сладки.