Yes, Luke!

7.

- Алекс, престани... Александър!

- И защо?

- Гъдел ме е! Стига, спри!

Хилех се възможно най-тихо, докато момчето се забавляваше до мен на моя сметка.

- С-стига... ще ни чуят...

Молих се тихичко докато се кикотих, опитвайки се да се прикрия от погледа на Господин Хемингс, който преподаваше нещо тъпо, защото половината клас бяха отегчени до смърт. Но все пак не смееха да извадят скришом телефоните си, за да не изпуснат нито едно движение на перфектният Господин Хемингс (или просто Люк).

Гърчех се докато тялото ми се тресеше от тихия смях, който се стараех да не увеличавам. На Александър му беше тъпо, и разбира се, като най-добър приятел, трябваше да се забавлява чрез мен и да ми усложни живота.

- М-моля те... с-стига вече не е забавно... Алекс!

Изпищях. Алекс се ококори и бързо спря да ме гъделичка, изчервявайки се от всички клюкарски погледи, насочени към нас.

Аз прехапах устни, гледайки надолу към пода, знаейки, че Люк се взира ядосано в нас, понеже беше спрял да говори.

В стаята цареше мъртвешка тишина. Нито един звук от тракащи химикали. Нито един шепот. Нищо. Нито дори дишане.

Направих се на силна и леко повдигнах глава, за да видя какво става. Веднага съжалих, когато разяреният поглед на Господин Хемингс срещна моя. Все едно ме убиваше, парченце по парченце, малко по малко, докато започна да се приближава все още гледайки право в мен.

Вината и срамът ме обзеха веднага, но външно се опитах да ги прикрия.

- Госпожице Робъртс и... Алекс? Мисля, че така ти беше името. Бихте ли ни обяснили с какво толкова се занимавате през часа ми?

Опита да смекчи тона си и да изглежда уравновесен, но гнева някак си избута всичко останало и застана на преден план.

Когато аз не отговорих, той погледна към Алекс, който все още не беше вдигнал погледа си от така внезапно интересния под.

- Ами... аз... аз я гъделичках. Аз съм виновен.

- И двамата сте виновни. Мисля, че знаете много добре какво следва. След часовете ви искам тук в кабинета ми.

Въздъхнах от облекчение, когато Господин Хемингс се обърна и продължи с урока.
Погледнах Алекс злобно, показах му среден пръст и го игнорирах до края на часа, отчаяно молейки се всичко да мине по-бързо.