fragments; teenfic

ПЪРВА ГЛАВА

"Астрология, вибрационна вселена и психология"

Никога не съм харесвал градския транспорт. Но пък за разлика от това харесвам да изучавам хората, които влизат в автобуса. Винаги съм се чудел на коя спирка ще спрат; къде отиват. Всички тези мисли ме заливаха като студена вълна. И ме караха да навлизам дълбоко в своите собствени мисли. Повечето хора не се усмихваха. Вероятно, защото бе понеделник или вероятно, защото бяха тъжни. Но ние не мразим понеделниците. Мразим работата, която работим. Мразим училището, което ще ни поднесе нова доза разочарование и безсъние. Мразим диетата, която е трябвало да започнем. Мразим..

А понеделник? Него кой го обича?

Определено не и аз. Особено, когато бях още в училище. Не понасях понеделник, защото първи час имах математика. Не харесвах предмета, нито учителката. Но сега с радост си купувам сборници и решавам усилено задачи. Което ме навежда над мисълта, че за всичко има надежда. Дори и за садистични задници като мен.

Щях да се облегна удобно (до колкото можеш да наречеш удобно седалка на автобус), но една старица ме убиваше с поглед, така че станах и и предложих мястото си. А беше такава бутаница в проклетия автобус, че едва си поемах въздух.

Опитах да се хвана за една от дръжките, но бе адски трудно да се задържа на краката си. Мразех този шофьор. Защото той бе само понеделниците. Този в сряда е добър и забавен, но този винаги гледа така сякаш съм откраднал дъщеря му.

Може би съм.

Кой знае?

Предчувствах, че този ден ще се случи нещо голямо. Нещо, което ще играе важна роля в този филм наречен „Живота ми". Но пък и аз бях един режисьор. Животът ми няма определен жанр. Може би някаква смесица от ужаси, драма и комедия.

Някога чудили ли сте се защо имаме ужасни дни? Или защо късметлииските ни чорапи или пък камък не са ни помогнали? Да, аз определено съм се чудел. И може би все още имам около десетина въпроса относно късмета ми. Напоследък съм абсолютен карък. В нищо не ми върви. Тази сутрин например щях да изпусна автобуса. И между другото по пътят се спънах два пъти. Но това е обичайно за мен. Имам и хубави дни. Но имам и такива, в които всичко е толкова смесено и объркващо, че ме кара да крещя. Но вместо това аз взимам слушалките и излизам. Пускам си една песен и я слушам двадесет и осем пъти след това се прибира по-щастлив от всякога. Защото премислям нещата и осъзнавам.. В живота винаги ще има добри и лоши дни. Но не трябва да се отказвам само, защото животът (или гравитацията) е срещу мен. А напротив.