fragments; teenfic

СЕДМА ГЛАВА

"Четири сутринта"

След като Аделайд ме представи, главата ми буквално щеше да експлодира. Какво въобще каза тя? Че съм и гадже! Та ние се познавахме една от няколко дена. Какво по дяволите?

Баща и ме изгледа осъдително. Може би заради татуировките ми или пребледнялото ми лице. Все още не знаех.

Баща и ни покани вътре в кухнята. Вече бяха седнали на масата.

Погледа ми откри психолога ми, но също така и майката на Аделайд. Жената бе в обикновена лятна рокля, вързана на ниска опашка. Не носеше грим по лицето си, но все още бе изключително красива.

Но на масата не беше само тя. Закаел също бе там. Тъмната му коса бе разрошена. Бе в бяла тениска. Гледаше ме мрачно и въртеше вилицата в ръката си, сякаш искаше да ми я забие в гърлото. Забавно. Усмихнах му се.

- Здравейте, г-жо Андре! – поздравих уж весело. Видях как Закаел стяга челюстта си и притваря очи в омраза (или поне смятах, че това е омраза).

- О, каква изненада.. Габриел. – усмихна се тя, поглеждайки ме през очилата си.

- Е, мамо, Габриел е мое гадже – каза Аделайд без никакви грижи.

Какво по дяволите, Аделайд? Това момиче бе толкова странно. Ако продължаваше така щях да я наричам „Ад".

- От кога казваш сте заедно? – попита Закаел.

- От три седмици – излъга тя, усмихвайки се.

- Как се запознахте? – ето, че Закаел се е метнал на баща си.

- На едно игрище – продължих лъжата аз, сядайки на стола до Аделайд. След време никой не задаваше никакви въпроси и се хранехме тихо. Докато разбира се.. Аделайд не си отвори устата.

- В петък с Габриел ще излизаме – погледна баща си със сините си очи, а той кимна, но не веднага. С тези очи и аз бих и повярвал. Какво ли всъщност кроеше? Обикновено анализирах хората и влизах в съзнанията им, но тя бе като.. Със стоманени очи с оттенък на небесно синьо и кожа от мрамор. Боже, не можех да разбера какво и се върти в главата и това ме подлудяваше. Исках да знам. И щях да разбера.

- Е, Габриел с какво се занимаваш? Имаш ли хоби, работа? Разкажи ни за себе си малко. – г-жа Андре зададе въпросите си спокойно и без нотка нетърпение.