fragments; teenfic

ПЕТА ГЛАВА

„Галактики, замразени спомени и психолог"

Запалих колата и потеглих напред към исканията на майка ми. Нямаше да споря, нито да си хабя енергията с гнева. Знаех, че ще завърша хвърляйки определени стъклени предмети срещу стената. И знаех, че нямаше да помогна с нищо освен отново да се озова в колата, на път към психолога, чието име бе Валари. Без фамилия. Не, че ми трябваше. Имах адреса, така че всичко бе под контрол.

Чудех се как ли щеше да изглежда Валари.

Висока жена на около тридесет и две, с копринено руса коса и светли очи, придружени с красиви пухкави устни, напомнящи за захарен памук. Омъжена с две деца. Забавна. Запазила красотата през годините с лъчезарната си усмивка и алени бузи.

Или.

Пълна жена с очила, черни очи като маслини и спретнато прибрана коса в нисък кок. Строг поглед, който те осъжда. Студена жена, вероятно на двадесет и осем. Глас напомняш на струни. Омайващ, ала изпълнен с лъжи от сорта на „ще се оправиш".

Обичах да предполагам, но не обичах да очаквам. От никой, дори и от себе си. Предпочитах да оставя нещата такива, каквито са. Естествени.

Погледнах отново адреса на малкото листче и завих наляво. Мястото ми изглеждаше познато. Сякаш съм бил там, но не на психолог.

Погледнах табелката.

„Андерсън, №17"

Паркирах колата и слязох. Огледах улицата добре. Бе тясна. Всички къщи бяха една срещу друга. Прозорците бяха високи, покрити с тъмни или пък светли пердета, през които не можех да видя нищо освен отражението си в стъклото. Пред точната къща, която ме интересуваше, имаше черен мотор, а до него високо стройно момче. Бе в гръб, облечен в черно и с каска. Обърна се, вече усетил присъствието ми. Макар и на два, три метра и с тъмна каска, видях как сбръчква носа си и навъсва поглед.

Закаел.

Преди да се усетя Закаел се бе качил на мотора си и бавно се изплъзваше от съсредоточения ми поглед. Обърнах се към кабриолета зад мен и го заключих, прибирайки ключа в джоба си.

Закрачих уверено напред, оглеждайки се постоянно. Уличните лампи бяха с размера на пътен знак. Тъмно боядисани и тънки. В някои градини имаше бръшляни, увили се около дърветата или оградите.