fragments; teenfic

ОСМА ГЛАВА

„Даниел има рожден ден, Беатрис има близначка, а Аделайд има друго гадже"

Обърнах се на другата страна, вече убеден, че я няма. Но сякаш присъствието и все още витаеше в атмосферата. Леглото бе придобило нейния си аромат. Ухаеше толкова добре, че се обърнах към нейната страна на леглото и продължих да лежа, забил главата си във възглавницата и.

Неприятната мелодия на телефона ми се разнесе из помещението, при което бях принуден и крайно раздразнен да стана от леглото и да видя кой звъни. Взех телефона и видях името изписано на екрана. Вдигнах.

- Здравей, Беатрис. Защо ми звъниш толкова рано? – попитах веднага с искрено груб тон.

- Защото е десет и половина. Не мислиш ли, че забравяш нещо, Ромео? – гласа и бе детски, но пък звучеше сладка.

- Казвай направо? Какво пак съм обещал? – извъртях очи, нахлузвайки дънките си.

- Даниел има рожден ден. Да не би да забрави? Седемнадесети март е.. – попита с почуда. Бях сигурен, че гледа разочаровано.

- Не съм, но нали знаеш, че не харесва рождени дни?

- Да, но сме организирали изненада, в която ти се съгласи да участваш!

- Забравил съм значи – признах.

- Ще се чакаме пред площадката зад дома му.

- Добре, добре. Ще дойда.

- Нормално, Боже. Все пак ти е най-добър приятел. Ще го изненадаме в дванадесет. Не закъснявай.

- Добре де! – извъртях очи и затворих телефона.

Оставих телефона на шкафчето и сложих черната си тениска. След като бях готов да изляза нещо ме спря. Леглото. Нямаше да го оставя така. Оправих го, а след това отворих прозорците и дръпнах пердетата. Вече можех да изляза.

По коридора забелязах, че вратата на банята бе леко открехната и от там се чуваха гласове. Отворих вратата и първото, което видях бе Аделайд, облечена в дълга бяла тениска, която стигаше до коленете и. Бе седнала на края на ваната, а срещу нея бе Закаел, който бе седнал на капака на тоалетната чиния.

Това, което ме разсмя бе, че тя му оправяше веждите. Боже.

- Млъкни! – започна да ми вика той.