fragments; teenfic

ВТОРА ГЛАВА

"Тя бе момичето от третата спирка"

Нощта отдавна се бе спуснала над френския квартал Монпарнас в Париж. Намирах се от лявата страна на Сена. Хиляди светлини озаряваха столицата, правейки я още по-крещяща за внимание. Града бе особено тих и спокоен, но определено може да те накара да запазиш интерес. Защото.. Е, това е Париж. Градът на любовта. За мен бе градът на изкуството, но нека не забравяме, че изкуството се ражда от една несполучлива любов.

Небето бе ясно. Луната бе изгряла над града, придружена от милиарди блещукащи звезди. Винаги съм се възхищавал на неописуемата красота на луната. И се чудя самотата ли я краси така или аз я виждам от друг ъгъл?

Закрачих към къщата пред мен и бях пред вратата, позвънях на звънеца. След около три или четири минути вратата се отвори.

- Здравей, Габриел. Радвам се да те видя. Как е майка ти? Сигурно си тук за Фабиен. Той е горе. – изстреля тя набързо. Тази жена имаше луди очи. Да, луди. Такива, които постоянно ще те оглеждат от глава до пети. Нещо, което би ме изнервило. Но да си призная Фабиен имаше абсолютно същите големи зелени очи като майка си и.. – ФАБИЕН, СКЪПИ! – Викаше точно като нея. Постоянно.

- Ето ме де, не викай – извъртя очи той. Изглеждаше ужасно. И не, не по онзи ужасен физически начин. Просто очите му го издаваха. Бе тъжен. Погледнах го с поглед крещящ „Какво има?" А той просто каза: - Да се качваме горе.

- Искате ли нещо за хапване? – любезния тон на госпожа Рийф прозвуча в особено контрастната къщата на семейството.

- Не, благодаря ви – отвърнах, а след това закрачих по стълбите с Фабиен.

Щом влязохме в стаята му, аз започнах със 'скандала' си.

- Какво ти става? Обаждам ти се – не вдигаш. Пиша ти, а ти само прочиташ. Нещо не е наред, нали? Пак ли заради онази Сара? – стараех се да запазя възможно най-тих гласа си, но не ми се получаваше.

- Селест – каза с болка в гласа си.

- Да, същата малка, долнопробна.. – преди да довърша, той ме прекъсна.

- Не говори така.

- Какво направи тя? – попитах, скръствайки ръце в очакване.

- Каза ми, че между нас нямало да се получи, защото имала чувства към друг – продума с разочарование.