fragments; teenfic

СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

"Писането като изкуство, сватбата на сестра ми и братовчед ми"  

„Плътни полета лавандула.

Миризмата на чай от далеч.

Голяма, нажежена, вече узряла луна над града.

Небето, кремообразно завихряне на тъмните оттенъци; синьо и лилаво толкова наситени, че изглеждат черни.

Звезди, заличени в и извън полезрението на, практически нищожен отрязък на хоризонта.

Една нощ, изтъкана от плодове; боровинки и къпини в тъмнината.

Изпъкнали и плътни готови да оцветят брадичката, езикът, пръстите ти.

Нахрани черната празнота, пространствата измежду звездите, и самото пространство в едно.

И ме остави да изпия всичката му красота."

Седях на терасата върху одеяло и голяма тъмносиня възглавница, усещайки вятъра в лицето ми. Пишех. Чувството бе далечно, но познато като вчера, макар и да не бях писал от дълъг период от време. Липсваше ми да го правя. Може би спрях от недостиг на време и вдъхновение. Или защото го превърнах в задължение (работа), от колкото от развлечение и изкуство.

Бе средата на април. Сестра ми щеше да се омъжи след един ден. Не знаех как да приема това. Не можех да я мразя затова, че си отива и че никога няма да имаме нашето детство отново. Помня, когато бяхме по-малки. Правехме си пикник на една ливада малко след града с нашите и кучето ни Лили. Голдън ретривър, който ни следваше навсякъде. Може би това бе дефиницията за истински приятел. И може би тя бе част от живота ни, но в очите и ние бяхме целия и живот.

За жалост кучето не издържа и девет години. Спомням си я като приятел; мила; самоуверена и куче, на което можеш да се довериш.

С Антоанет го хранехме заедно, разхождахме го и дори му дадохме името „Лили" заедно.

Сватбата щеше да е голямо събитие. Ани покани всички мои приятели. Нашите се обадиха на братовчедите и ме предупредиха да поканя Аделайд и семейството и. Разбира се, сватбата щеше да е много по-интересна щом Аделайд присъства. А щом и казах изпищя. Бе много сладка като е развълнувана, но ми каза, че рядко се вълнува. Натъжих се, но за моя радост тя ми каза, че от както се запознала с мен все повече се усмихва.