fragments; teenfic

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

     "Телемах и Калипсо се влюбиха"

- Здравей, Ромео – поздрави ме Аделайд, сядайки на стола до болничното легло. Остави цветята от Люксембургската градина на шкафчето и ми подаде чая. – Плодов е, предположих, че обичаш.

- Всъщност това е любимият ми чай. Благодаря ти. – кимнах, а тя въздъхна. Сведе глава и прокара пръстите си по абаносовата си коса. След това ме погледна с големите си сини очи и се опита да се усмихне извинително.

- Съжалявам за всичко.

- Недей.

- Не, аз съм виновна. – поклати глава. – Какво ти казаха лекарите? Как пристигна тук?

- Емили е видяла пред бара след смяната си и повикала линейка. Казаха ми „комоцио", предполага се, че е мозъчно сътресение и ще ме държат тук седмица.

- Ще се оправиш, Габриел и ако трябва да стоя далеч от теб, за да си добре, ще го направя. Не искам да застрашавам живота ти никога повече – каза на един дъх, гледайки ме право в очите. Дори не трепна.

- Това от което се нуждая точно сега.. – започнах. - ..си ти, Аделайд – завърших, а тя отвори устата си леко, за да каже нещо, но не можа.

- Аз..

- Аделайд, спри да мислиш толкова. Ела тук. – показах и с очи леглото, а тя се изправи внимателно от стола.

- Това „Граф Монте Кристо" ли е?

- Да. Може ли да ми почетеш?

- Да, с радост бих – съобщи, взимайки книгата от шкафчето. След това легна до мен, събувайки обувките си. Аделайд разтвори книгата, усещайки я на допир и вдишвайки аромата и на нова. Усмихна се щастливо и започна да чете: - „На 24 февруари 1815 година дежурният наблюдател на Нотър Дам дьо ла Гард възвести пристигането на тримачтовия кораб „Фараон", който идваше от Смирна, Триест и Неапол. Както винаги, един лоцман потегли тозчас от пристанището, мина покрай замъка Иф и доближи кораба между нос Моржион и остров Рион. Тозчас, пак както винаги, площадката на форта Сен Жан се изпълни с любопитни, защото в Марсилия пристигането на кораб е винаги голямо събитие, особено когато този кораб, като „Фараон", е построен, снабден с принадлежностите си, уравновесен в корабостроителниците на старата Фокея и принадлежи на някой корабовладелец от града." – гласа и бе изключително нежен. Умееше да чете по този начин, по който да те отнесе на това място. Бавно, спокойно, но не монотонно.