fragments; teenfic

БОНУС ГЛАВА

„Зимата идва"

Да учиш медицина в един от най-престижните университети в Париж е голямо постижение, но не и за човек като мен. Самото понятие 'човек като мен' ме изкарваше извън релси и в същото време ме вкарваше. Как толкова просто нещо можеше да ме определи? Че съм по-различен от човека до мен или срещу мен? Бях ли наистина? Нека изключим сферите, с които ме е запознал Габриел. Например астрологията. Най-добрият ми приятел ми обясни по сложен начин, който в случая разбрах лесно, че съм различен. Че съм като едно зрънце в хиляди, милиони и милиарди други зрънца по-различен. Че моят асцендент и самата натална карта определяла целия ми живот и предричала неща, които ще се случат. Или пък, че планетите, Слънцето и Луната са застанали по този начин, когато съм се родил.

И все пак не обичах да се впускам в обяснения и не харесвах да чета особено за тези неща, камо ли пък да слушам за тях, а щом почнеше със своите философии ме караше да извъртя очи и да му кажа да си затвори устата, защото понеделниците са за гледане на „Игра на тронове" и зяпане на Джон Сноу и Санса Старк, а не бърборене за наука или религия, за която не ми пукаше.

Обичах алкохола, но не го исках в количество, исках го в качество. Колкото по-скъп е, толкова по-качествен е. Водката бе един от най-големите ми грехове, но пък и аз не бях най-вярващия човек. Нито пък бях този, на който ще му пука.

И в момента пиех втора чаша с водка с лед. И не пиех вода с нея. Аз като Габриел имах своя теория, но за алкохола. Той ме правеше щастлив и друго обяснение нямаше.

Родителите ми искаха да стана адвокат или пък пилот, но аз си мълчах до края на гимназията и кандидатствах в Парижкия университет. От две години учех там медицина. И не казвам, че момичетата там са изключително атрактивни, но го казвах. Парижанките бяха красиви, но не бяха нещо, което бих харесал. Падах си по момичета с по-големи очи. И не ги харесвах руси, но това са глупави стереотипи. Руснак съм и от там от където идвам момичетата са бели като сняг и студени като лед. Със светли очи и коса, толкова ярки и дразнещи за очите. Пълна противоположност на това, което харесвах в действителност.

А сега бях в бара, който се намираше близо до улицата, на която живеех. Пиех и размишлявах над разни неща, които не можех да изкажа на глас. Например тук почти никой не гледаше „Игра на тронове", камо ли пък да четат „Песен за огън и лед". Затова нямаше с кой да разговарям за смъртта на любимия ми герой. Чувствах се необичайно тъжен, а и ми се спеше. Но по-странното бе, че не ми се пиеше.

- Даниел ще ни разкажеш ли онзи виц?! – попита русокосо момиче с писклив глас, което седеше на нашата маса. Бях с още три блондинки и две брюнетките. Всичките бяха досадни и не можеха да завържат разговор.

- Една негърка отива в магазин за бельо.. – започнах. – И казва на жената там, че си търси чорапогащник. Тя я пита черен или прозрачен, а тя отговаря: „Няма значение".

Всички на масата избухнаха в смях, но аз не помръднах и мускул. Устните ми останаха в права линия, а веждите ми бяха свъсени. Не ми беше до вицове, които съм разказвал многократно; бе ми скучно.

И тогава погледа ми забеляза високо момиче с кестенява къдрава коса и зелени красиви очи. Усмихваше се на барманката, но личеше, че е изморена и отегчена. Носеше бежава рокля и не толкова високи обувки.

Изведнъж станах от масата и се насочих право към нея, а тя дори не усети кога съм седнал до нея. Обърна се рязко с по-голяма усмивка на лице.

- Здрасти, казвам се Даниел. Виждал ли съм те наоколо? Как се казваш? – зададох въпросите си директно.

- Казвам се Валентина – каза, отпивайки солидна глътка от водката.

- Защо пиеш, Валентина? – Реших да попитам.

- За да забравя – започна, смеейки се. – Шегувам се. А ти, Даниел, защо пиеш?

- За да си спомня.

- Затова ли пиеш?

- Това правя аз. Пия и си спомням неща.

- Напомняш ми на Тирион*! – добави. – Което ми напомня, че трябва да изгледам новия епизод и чакам приятелката си от повече от един час.

- О – прошепнах, сякаш на себе си.

- Знаеш ли, Даниел, мисля да ставам. Беше ми приятно да се запознаем – призна.

- И на мен, Валентина – усмихнах се, изричайки думите.

- Чао.

- Ще се засичаме.

- Да.

- И Валентина.. – Точно преди да си тръгне се обърна, поглеждайки право в очите ми.

- Да?

- „Зимата идва"**

  Тирион*

- Тирион Ланистър е литературен герой от поредицата на Песен за огън и лед.
"Зимата идва" **- Цитат от Игра на тронове