Единствените

Единствената На Света

Бях припаднала от.... И аз не знам. Все пак не усещам времето докато спя като сладко малко мече.
Нещо ми пречеше да си продължа дрямката. Отворих очи и видях слънчевите лъчи. Не лежах върху чершафи, а.... Върху трева. Окей. Колко дълго бях спала? Реших да се надигна, но нещо ме допря отново да земята. Това беше странно. Пак се опитах да се надигна и се измъкнах от онова, което ме дърпаше към земята. Около мен бяха поставени странни предмети. Мой снимки със семейството и Алек, и Тео. Какво беше станало? Обърнах се към нещото, което ми викаше да легна отново. Всъщност онова нещо беше мъж с роба и качулка коленичил над мен с билки и книга в ръка. Всъщност не беше един мъж, а много зад него подредени като пирамида . Беше твърде плашещо. Огледах се. Не бях в двора на къщата ни. Бях на поляна. Потърсих постройка или някакъв знак от родителите ми. И тогава забелязах....... Една черна къща. Уникално красива с Матов покрив с керемиди. Беше изцяло от бял камък. Дано това да е моята къща. Влязох вътре с гръм и трясък. Както обикновено си правя. Потърсих следа от хора или нещо..... Животно даже ще ме успокой. Вътре беше рай. Прекрасни мебели с Черна тапицерия, положени на под от бял мрамор. От високите тавани се спускаха прекрасни полилей. Надникнах в трапезарията, която беше много добре подбрана. Но там нямаше само прекрасни мебели. Чувах гласове, но не можех да видя притежателите им.
Тези гласове ми бяха познати... Откъде ми бяха познати? .....
Не ме интересуваше какво рискувам, за това просто влязох в трапезарията, но не очаквах да видя Алек и Тео да си говорят.
- Кейла, ти... Ти си..... - Тео не продължи. Явно наистина го бях шашнала.
- Будна? Да будна съм. Не ходя на сън спокойно. - уверих ги.
И двамата бяха толкова шашнати даже изучени, че съм будна... Или изобщо жива.
- Ехо идиоти! Какво стана бе? - попитах, а те стояха като мумии.
- Някой били ми обяснил по дяволите какво става тук! - вече не се сдържах да не викам
Сякаш и двамата се събудиха от транс. Скочиха да ме прегърнат. Не се мръднах, но и не им отвърнах. Не ми беше до прегръдки. Исках само да разбера какво е станало с всички........ С мен.....
Момчетата не разбраха, но пак ме пуснаха.
- Как си? - попита ме Алек.
- Как да съм. Събудих се на съвсем непознато място с някакви накачулени откачалки. Чувствам се направо прекрасно.
- Нищо ли не си спомняш? - възкликна Тео
- Да всичко си спомням. Просто се правя на тъпа. Не нищо не си спомням след като заспах на пода.
- Ти не заспа. Ти изгуби съзнание.
- Преместихме се тук надалеч от всичко опасно. - добави Алек
- Имаш предвид Даниел. - поясних.
- Ммхмм...Онези накачулени откачалки, за които говориш са Тихи магьосници. Те те лекуваха, докато не беше в съзнание. Всеки ден от по четири часа. Последният път те казаха, че си много зле. За малко да умреш. Беше бледа, много бледа. Всички изгубиха вяра, че ще се събудиш. Всички освен нас. Беше критично. Всички се тревожат и усмивка не е изплувала на лицата им от шест седмици.- разказа Тео
- От както загубих съзнание. - осъзнах аз - но тогава къде са всички?
- В града, който е на половин час от тук.- обясни Алек.
Не мога да повярвам. Аз..... Аз... Съм била на косъм от смъртта. Защо? Как? Била съм в критично положение. Изгубили са вяра, заради изгубената ми душа.
- Хей сега е важно, че си добре и, че си жива. Другото ще го мислим после. - опита за успокоение на Алек не проработи
- Какво има да мислим? - зачудих се.
- За силите ти и самата теб - каза мрачно Тео.
- Добре де изкарахте ме като спящата красавица, но превъртяла от раз.
Двамата избухнаха в смях, от който паднаха на пода. Този смях ми липсваше. Те ми липсваха.
След като се съвсеха малко или поне се изправиха от пода, Алек ни направи обяд. Той готвеше като бог. Обядът се състоеше от лазаня и салата Цезар - мое произведение. Спокойно мога да готвят без да подпаля кухнята или храната.
- Добре от сега ставате мои лични готвачи, защото е уникално. - коментира Тео
- О, горкичкият ти! Ако готвиш, кухнята ще се озове в ада! - присмях се на приятеля ми.
- Аз съм пожарникар Тео не се бой. -и Алек се включи при мен.
- Много смешно. Давайте присмивайте ми се, че един път подпалих кухнята.
- Беше моята кухня. И много я обичах, а онези филии или по-скоро въглени ги зарових при розите и те увехнаха.
Алек вече се пръскаше от смях, а Тео ме гледаше с погледа на изкормвача. Винаги го получавах по милион и повече пъти на ден. Да, аз го изкарвам от релси, но не само Тео. Алек се е опитвал сто пъти да ме одуши с оправданието "тя не искаше да млъкне за това й помогнах".
- Добре де не ме изкормвай! - помолих аз, правейки кучешка муцунка.
- Тези не минават- присви очи Тео.
Братовчед ми просто се заливаше от смях. С Тео се спогледахме и осъзнах, че мислим едно и също. Намигнах му в знак на съгласие. Станах, отивайки от другата страна на Алек. Той дори не осъзна, когато с Тео му вдигнахме стола и го обърнахме, така че Алек да целуне хубаво земята.
- Гадни задници! - извика братовчед ми след сблъсъка с пода
- Мерси! - отвърнахме в един глас с "гадния задник".
Точно тогава чух вратата да се отваря. От нея дойдоха до болка познатите гласове на Чичо Джер, Чичо Ник и тате. Не им обърнах ме внимание, защото Тео се заля от смях, а пък Алек го гледаше на кръв. Такава гледка ме накара просто да се пукна от смях. Добре, че беше плота да ме държи изправена. И братовчед ми и той се захили като дебил (не, че не е).
- Какво е толкова смешно? - разкрещя се Чичо Ник
- Ами явно сме задница според Алек - отговорих, защото само аз успях да си поема въздух.
Чичо Ник ме зяпна заедно с тате и Чичо Джер.
- Скъпа ти си будна! - възкликна тате и ме прегърна като ми смачка ребрата.
- Здравей и на теб - отвърнах аз.
- Хайде по - ведро бунтарке - подкани ме Чичо Ник
- Радваме, че си добре - сподели Чичо Джер
- Къде е мама? - попитах ненадейно аз
- Ей сега идва - обясни тате
И наистина мама влезе в стаята точно тогава. На лицето й бликна усмивка колкото цялата планета.
Не обели нито дума. Само ме прегърна силно и продължително. След като си приказвахме всички след вечеря, отидох да си легна в стаята. Самата къща беше огромна. И красива. Къщата мечта. Накрая намерих стаята си. Отворих и влязох за секунди. След като затворих, огледах. Това, което видях ме срина до основи. В стаята ми...... В стаята ми беше........

Хей ето новата глава надявам се да ви хареса. Съжалявам, че е кратка, но ще се постарая на следващата. П. П. на снимката е Кейла в един от лудите и моменти.