Единствените

Денят на Бягството

Денят на бягството

Сакът седеше под леглото ми, докато броих спестяванията си. Тишината бавно се нижеше покрай мен примамваща ме към сладък сън. Не можех да заспя, защото чаках Джак да дойде да вземе сака. И като по часовник той метна камъче по прозореца ми. Взех парите и ги сложих в коженото си яке на стола. Извадих сака изпод леглото, оставяйки го на бюрото. Виждах нервното изражение на Джак, което някак ми подсказваше да побързам. Глухото тупване на сака бе едвам чуто. Джак бързо взе сака, като безизразните муочи се вкопчиха в мен. Аз затворих прозореца, все още взираща се във отдалечаващият му се силует. Неволните ми мисли ме отведоха за секунди далеч от реалността, но знаех, че нямам време за губене. Насилих се да се върна в реалността при същинските ми проблеми. Преоблякох се набързо и излязох навън под извинението, че Емили от класа иска да й помогна с домашното.

Джак

Скрих сака под хралупата, която бях направил като малък тръгнах към мястото на уговорената среща. Не, че беше далеч. Знаех, че поемаме огромен риск, като правим тази глупост, но няма друго решение. Трябваше да избягаме иначе... Не ми се мислеше за това. Не мога да си представя, че още трима като нас не подозират какво ги очаква. Но бях решен да им помогна. Неусетно се бях озовал на уговореното място. Някой рязко ми се метна на врата , изпищявайки ми нещо в ухото. Горкото ми ухо. Радостната усмивка на Кейла застана пред мен. Бе с коженото си яке, което я правеше много по-корава отколкото беше.

-Как се очаква да се махнем от тук? -зададе точният въпрос. Лукава усмивка се прокрадна на лицето, като мислех за това. Но тя изчезна при вида на тъмния силует взиращ се в нас. След секунди различих чертите на Алек в мрака. Очите на Кейла ме гледаха все така любопитно. Хванах я за китката и настоятелно я повлякох с мен към една от аварийните стълби на близкия блок. Металните стълби стенеха при всяка наша крачка и същевремено ни издаваха. Озовахме се на покрива под откритот небе, взиращо се в нас. Кейла нервно си измъкна китката от хватката ми.

-Какво става по дяволите, Джак?!-разкрещя ми се тя.

-Алек бе долу. Видя ни. Видя те. Трябва да се махаме.

-Ако не си забелязал сме на покрив...-сарказма прозираше в думите й.

-Ти си зле-обърканият й поглед ме накара да довърша-Ще използваме силите си. Ще прескочим покривите. Хайде не е страшно и друг път съм го правил.

-Само един ли?!-очуди се тя.

-Повече са спокойно. Порсто се отпусни, засили се и скочи-рекох вече на другия покрив.

Наблюдавах как Кей се опитва да се успокой, засили се и скочи право към мен. Леко се притеснявах, че ще падне, но тя се май се справи. Падна право в обятията ми. Краткият момент, в който погледите ни се преплитаха отлетя с шума на металните стълби и тежките стъпки на нашият преследвач. Забързахме се към следващият покрив... И така прескочихме доста поркиви.

Покривите се редяха един след друг. Преследвачут ни не бе достатъчно близо до нас... Но някой се опита да ни простреля, при което счупи керамидата под крака на Кейла. Кейла падна и се затъркули надолу към смъртта. Хвана се за улука, но едната й ръка се откъсна. Коженото й яке се късаше по шевовете. Трябваше да го съблече иначе... Изтичах бързо и я хванах за ръката и дръпнах ръкава. Той бързо се откъсна. Издърпях я с всички сили. Двамата паднахме на керамидите, осъзнавайки че времето изтича твърде бързо. Кейла стана и изхвърли якето в тясната уличка, където щеше да се озове и тя. Продължихме да тичаме, колкото се може по-бързо.

Нататък историята ви е ясна... Е донякъде.