Единствените

Библиотеката

Е аз щ те оставям- рече Изи видяла копнежа в погледа ми.

-Трябва ли?!- тъгата леко се подаваше в гласа ми.

-Да, но като видях как гледаш библиотеката няма да ти кой знае колко скучно без мен.

-Не е вярно-отидох при нея и я прегърнах.

-Трябва да тръгвам. Чао

Загубих силуета й в далечината и се обърнах. Пред мен се извисяваше огромна стъклена фасада отразяваща градските светлини. Величестцена стара сграда с изпипани орнаменти ме канеше да вляза вътре и да загубя ума и дума.Отворих огромните дървени врати от старо, тъмно дърво. И зад тези врати се криеха толкова много книги... Толкова много истории изляти на листове и подвързани. Забелязах, че има книги с кожени подвързии. Всичко това накара сърцето ми да се сгрее. Разхождах се и прокарвах ръка през лавиците претъпкани с книги. Не си бх избрала цел. Ходех из купища четива и само това бе важното сега. Няколко книги ми привлякоха погледа, но се спрях на една много интересна. Кориците й бяха измачкани, а страниците леко скъсани. Разказваше се за момиче и живота й след ангелското нашествие. Бе наистина много интересна. Взех я, седнах на дългата маса разпростираща се по средата на библиотеката. Тя бе осеяна със зелени лампи и по няколко книги подредени до същата лампа. Тишината се бе настанила и всяко движение се чуваше из залата. Хората не се притесняваха от нищо. Всеки се намираше във неговия си свят.

Книгата ме завладя. Разказваше се за живота на момиче и семейството й след ангелско нашествие. Сред всички тези страници думичката време избледняваше все повече и повече в съзнанието ми.

***

Историята толкова ме заплени, че времето е минало като поток. Надигнах очи към стъкленият таван. Рееха се звезди на фона на черното небе отвъд стъклото. Бе време да тръгвам към вкъщи така че при зори да съм там. Станах още четяща книгата и се запътих към мястото от където я взех. По пътя без да забележа се блъснах в едно момче.

-Предлагам ти да бъдеш по-внимателна- рече той, а гласът му моментално се запечата в ума ми. Гарвановата му черна коса бе щръкнала навсякъде като създаваше впечатлението, че току-що се станал. Тъмнокафявите му очи се пропиваха с такава гордост в мен, че след малко мислех, че ще изчезна.

-Знам как да се справя мерси...- сопнах му се аз.

-Аз само предлагам. Все пак не искам други хора да пострадат от факта,че си невнимателна - лукавата му усмивка не напускаше така красивото му лице.

-Това, че книгата ми е интересна не значи, че съм невнимателна – вече ме изнерви.

Подминах тъпанара със лъжите му. Оставих книгата и се отправих към изхода на библиотеката. Стъденият въздух леко полъхваше отвън.

-Аз съм Джак междудругото- бе подпрян на стената до вратата. С наведена глава гледащ към нищото точно като по филмите.

-Кей- отрязах го.

-Е Кей ще се виждаме- рече той, с което ми намигна и излезе.

Не знаех какво значи това и честно малко се изплаших.Е рано или късно щях да разбера...

index){vai