Единствените

Вторият урок

Краката ми водеха протест срещу още няколко крачки, но виждах къщата си насред нищото. Преглътнах огромното желание да се просна на тревата и се запътих бързо към вкъщи. За радост не бях никак далеч.

След 5 минути вече бях в нас, а копнежа за пухкавото ми легло бе единственото важно нещо. Но крясъци ме откъснаха от копнежа и ме заведоха в кухнята.

-Даниел говорихме за това...-спокойният тон на баща ми ми подсказваше, че се е уморил да крещи.

-Не ти говореше, а аз слушах-рече Дани със детинска физиономия- Слушай ме сега. Аз ще обуча Кейла харесва ли ти или не. Това е.

При мисълта баща ми пак да побеснее и с Даниел да се избият малко ми призля. Гравитацията ме предаде, защото залитнах така че да падна по лице пред каращите се пред мен.

-Кейла добре ли си?!- разтревоженото лице на баща ми ме размекна и ме отказа от опитите да им налея малко разум в главата.

-Да...Добре съм- рекох със засрамена усмивка, която те приеха за шега.

-Дъщеря ти сама си каза, че иска да я обучавам- поде високо Даниел сякаш току-що не бяха паднала.

-Вярно ли е?...-в очите на тате се четеше мъка и срам. Срам от самия него. Срам за това, че не е предпочел моето желание. Гледаше ме горчиво и жестоко. Като меч погледът му се заби право в сърцето ми- Добре тогава... Правете каквото си искате.

Стъпките му отекнаха в коридора последвани от трясък на врата.

-Да отидем в моята стая? -предложих аз.

-Добре. Трябва да наваксаме с уроците.

Тихо и смълчано отидохме в моята стая. Даниел плавно затвори вратата като призрак. Изражението му показваше, че веселякът в него не е на линия. Започна да търси нещо в джоба на дънките си. Намери го и ми показа юмрук. Помислих, че иска да се бием. Но ръката му се разтвори и на дланта му седеше фино и непокътнато перо. Невинността му искреше като малка звездичка паднала в ръката му.

-Какво се очаква да правя с това перо?-тонът ми бе по-твърд отколкото очаквах.

-Последният път ти едва не ме изгори на клада. Беше породено от емоциите ти. Трябва да се научиш да контролираш огъня в теб-изгледа ме с тъпо изражение- Ще се упражняваш. Опитай се да прогориш само перото. Ще го оставя на ръката ми, за да може да се концентрираш върху това да ме оставиш с ръка.

-И как се очаква да го направя?..

-Просто се концентрирай...

Думите му отекнаха в главата ми. Протегнах ръка към перото в ръката му и се оставих на огъня. Нещо се плъзна изпод кожата ми. Мъчеше се да излезе навън и свободата го зовеше. Нещото се плъзна и намери начин да се измъкне от капана. Несъзнателно съм била затворила очи, но като ги отворих малък пламък гореше безгрижно на дланта на учителят ми. Нямаше следи от изгаряне, нито от нещо друго. Малка част от мен се гордееше, че не съм направила всичко в пепел.

-Сега го изгаси?-рече хладнокръвно Даниел.

-Я пак?!-надеждата в мен напълно умря.

-Якето ми... Подпали ми якето-обърна леко лакътя си и видях, че там гори малка част от плат.

-Но аз не знам как...

-Знаеш... Хайде просто опитай.

Разкарах паниката и се помолих на Господ да не опърля всичко. Усетих липсата на огъня вътре в мен. Накарах тази липса да се превърне в нужда. Желанието изпълни сърцето ми... И всичко потъна. Отворих очи, а Даниел седеше срещу мен и ме гледаше безизразно.

-Какво стана?...-попитах объркано аз.

-Ти ми кажи-ре че той и ми посочи якето до мен. Взех го в ръцете си и го огледах. Потърсих следа от изгоряло, но така и не намерих.

-Успя. Е след петият път успя- засмя се той.

-Моля?! Пет пъти ли съм се опитвала да го изгася?...-рекох засрамено и усетих как бузите ми почервеняват.

-Не знам колко пъти точно, но подпали якето ми още веднъж и след това... Пуф . Нямаше нищо.

Руменината по бузите ми като че ли изчезна и в мен се появи малка надежда, че не съм създадена, за да живея в пепел.

-Добре. Слушай ме сега-рече той и извади няколко десетки листове хартия и ги раздели на две купчини- Искам да се упражняваш със тези листове. С първата купчина ще се учиш да ги палиш. Със втората да гасиш. Следващият ни урок е други ден. Приятно прекарване, хубавице.

Следващият миг той се изпари със мазна усмивка и остави след себе си леки проблясващи искри.