След 15 минути лутане наляво-надясно реших да поема към града. Можеше да е далеч от дома ми, но заслужаваше един поглед. Не знам точно колко далеч беше, но щях да си проветря мислите. Докато вървях, в главата ми изникваха какви ли не сценки за града. И не само. Главата ми бе превзета от мисли, фантазии и минали случки. В ума ми бушуваше водопад от всевъзможни мисли. Заобикалящата ме природа намери начин да ме измъкне от всичко това. Успокояващата песен на птиците разсея лошия облак помрачил съзнанието ми. Наблюдавах слънчевите лъчи леко прокрадващи се през листата и оформящи една великолепна картина. Малкото кътче в съзнанието ми, където се съхраняваха всички малки мечти, перфектни образи и празни надежди за рисуване, се включи. Исках да запечатам този момент и да се опитам да го пресъздам както винаги съм искала – с молив и лист хартия. Знаех, че това е невъзможно, но малката надежда в мен все още грееше. Погледът ми бе разсеян от сравнително големият град извисяващ се пред мен. Много коли размотаващи се из града и още-повече хора бързащи насам-натам за техния ежедневен живот. Харесами гледката на оживен, буден град. Скоро навлязох в града. Намирах се между милиони малки, топли къщурки, разхождаща се на един тротоар. Разглеждах витрините осеяни с най-различни стоки. Докато бях заслепена от милионите магазини, попаднах на една книжарница. Книгите вътре ме изпълваха с някаква радост. Реших да вляза. Топлата, приятна атмосфера напълни душата ми. Шмугнах се между всички кубчини и скринове пълни с книги. Всяка книга ми шептеше своята история и по свой начин ме подканваше да я прочета. Аз се спирах на малко и разновидни книги. Изглеждах като малко дете открило площадката за игра. Книгите бяха това, което ме спасяваше. Може да съм пропуснала години от живота в сън за красота,но и като малка много обичах да чета. Детски книжки, разбира се. Но наскоро взех „назаем" две книги от Алек. Научих се да чета книги без картинки, както казва Алек. Все повече взимах книги от него. Той, разбира се, бе бесен заради това. Загледах се в една книга. И тогава нещо ми присветна. В такъв град би трябвало да има библиотека, нали? Явно забелязала замисленото ми изражение едно момиче в униформа с логото на кножарницата ми се усмихна и застана на подчтително разстояние.
-С нещо да помогна?-попита любезно тя.
Аз заплеснала мислите си нанякъде първоначално се стреснах.
YOU ARE READING
Единствените
Fantasy*РЕДАКТИРА СЕ* Историята е много, ама много заплетена.Да кажем, че осемгодишните не мислят върху казаното от тях. И не вярвах, че ще има последствия. Нека се представя. Кейла Соул на 14 от Ню Орлиънс. И съм човек с уникални сили, заради които искат...
