Към Ню Орлиънс

7 0 0
                                    

Парченцата от малкият, но удобен сак се бяха разпиляли в хралупата, където Джак го беше скрил. Нищо не бе останало от него. Джак приклекна до останките му, разглеждайки детайлите.

-Явно вълци са го изяли, докато ни е нямало. Надушили са храната, която си сложила, и са я изяли.

Седях тихо отстрани, премисляйки всички загуби.

-Само да попитам...-прекъсна мислите ми- Къде са парите?

Посегнах към гърба си, при което Джак ме изгледа странно. Ръката ми се показа пак с една сравнително дебела пачка банкноти.

-Но ти къде?...-попита объркано Джак, но не му обърнах внимание.

-И сега какво? -зададох така чаканият въпрос.

-Към Ню Орлиънс. На километър и половина е оттук. Ще сме или на стоп или пеша.

И двете му предложения не ми харесаха,но нямахме много избор. Погледнах към заобикалящите ни дървета с желанието да остана тук завинаги. Ръката на Джак се изпъна и означи посокато, в която се предполагаше, че трябва да вървим. Леки късчета асфалт се прокрадваха между дърветата.

-Как се очаква да открием когото и да било в този огормен град?-Джак вече бе накрая на гората взиращ се в необятният Ню Орлиънс.

-Лесно. Ще намерим магьосник.


ЕдинственитеWhere stories live. Discover now