Ретроспекция

10 2 0
                                    


Месец по-рано

-Казвам ти-рече настоятелно Джак-Тази книга е невероятна. Трябва да я прочетеш.

-Голям нахалник си-рекох раздразнено.

Джак взе книгата от масата и ме замери с нея. Тя падна до крака ми без дори да ме одраска.

-Много точно-присмях му се.

-Млъкни.

Лекият шум от прелистване на страници бе изпълнило тишината. Джак, запленен от книгата си, не ми обръщаше никакво внимание сякаш съм въздух. Книгата, с която ме замери, леко ме подканваше. Знаех, че книгите не хапят и я взех. Не бе толкова зле. Все пак аз също четях този тип книги. Не ми беше кой знае колко интересна, но все пак не мога да се откажа ей така.

Вибрацията на телефона ми явно се чу, защото Джак веднага обърна поглед към мен. Извадих си телефона, за да видя, че Даниел ми звънни. Реших да не му вдигам. Пак щеше да ми се кара, че не съм в нас.

-Кой беше?-попита Джак без да вдигне поглед от книгата си. Опитите да се прави на незаинтересован не му се получаваха.

-Никой. Но знаеш ли какво-подканих го да вдигне очи към мен-Гладна съм. Хайде да си вземем нещо за хапване.

Сините му очи моментално се обърнаха към мен заедно с огромна детска усмивка. Той скочи буквално от стола си, метна книгата си върху стола и ме издърпа.

-Знам най-добрата закусвалния в града, където даже няма и много хора. Леле как мразя претъпканите ресторанти-започна да мрънка като тиийнейджърка.

-Кротко, момиче-изсмях се.

След няколко завои и много, много спорене по темата какво ще ядем, се озовахме пред малка закусвалния със неонов надпис. Не ми изглеждаше толкова хубаво както той го описа. Влязохме и седнахме на високите столове. Той си поръча палачинки със шоколад и мелба, а аз се задоволих със шейк и палачинка. През цялото време ме наблюдаваше как си ям палачинката.

-Какво?-рекох аз със пълна уста.

-Цялата си в шоколад-усмихна се той и протегна ръката си в знак на помощ. Обърса старателно целият шоколад около устата ми и част от бузата ми.

-Принципно не съм такава свиня, но бях гладна-оправдах се-Ще отида до тоалетната след малко се връщам.

ЕдинственитеOnde histórias criam vida. Descubra agora