Единствените

Опустошението

Гледката наистина ме разтресе из основи. Всичко.... Всичко беше.... Обгорено. Тревата около мен бе непокътната, докато останалата беше изчезнала. Нямаше я. Водните пари, излизащи от бездната ,бяха на талази. Навсякъде имаше пламъци ,пожари... Имаше огън. Ето какво можело да направя ако се концетрирам. Да изпепеля  всичко... Даниел би ме похвалил. И като го споменах къде ли се е дянал той. Започнах да търся някакви следи или нещо,което да ми покаже къде е или къде е бил. Под един паднал клон се поддаваше крак ,целият в рани. Веднага се затичах и отместих клона колкото мога. Дрехите му бяха изгорели ,а самият той бе много ранен. 

- Даниел... Даниел - името му се откъсваше от устата ми с болка. Държах главата му в скута си с две ръце и се молех ...молех се той да е добре. Колкото и да го  мразех , не исках да загива – Моля те кажи нещо ... моля те... 

- Следващият път като се опиташ да ме убиеш моля те да не бъде чак толкова топло - рече едвам доловимо той. Въпреки че беше целият в рани и обгорен ,самодоволната му ,надменна усмивка все още си седеше на лицето му.

- Знаеш ли как ме стресна ? - казах аз като го ударих с юмрук в корема. 

- Да знам ... И охх. Все пак някой се опита да ме изпече на бавен огън.

- О стига добре си стига мрънка . Хайде ставай и да тръгваме да те промием.

След половин час тътрене и мрънкане най - накрая тръгнахме към къщата. И след още половин час вече бяхме там. 

- Мамо! - креснах аз от прага на задната врата. 

- Кей защо толкова викаш? Кой се преби? - рече с насмешка майка ми. Но като видя в какво състояние  беше Даниел пребледня. 

- Малко ме обгори... - рече той. 

- Сложи го на масата. Ще го прегледам и промия. А ти ще ми разкажеш какво се е случило - последното бе към Даниел.

Истината за опърлената гора бе доста доста странна. След като съм стояла в мълчание 5 минути от ръцете ми са започнали да се сипят искри. Дланите ми били в пламъци. Започнала съм да говоря нещо неразбираемо. Всичко около мен започнало да пуши ,след което гората била в пламъци. Атакувала съм Даниел. Доста болезнени пъти ,той се защитавал ,но накрая защитите са му паднали и загубил съзнание ,защото един клон го смачкал. След всичко това аз не бях кой знае колко добре ,но от устата на мйака ми се изръси само : "Добре".

– Добре?! Само добре! Та аз за малко не съм го изпържила! - разкрещях се. Бях бясна. Съжалявам много , но това си беше шокиращо. И едно измънкано " Добре".

- Първо се успокой ... Втора не ми крещи ... Трето това се случва ,защото силите си се проявяват ,но ти не знаеш как да ги контролираш. На много хора с такива дарби се е случвало. Ще ги усвоиш само ти трябва време и практика...

- За което ще се погрижа аз - рече Даниел леко изнервен. 

- Ще видим... - бе единственото ,което мама изрече.