Only You In My Heart (C.D.)

Part 19

Бях си у дома. Бях сама! Кой да предположи,че момиче на моята възраст ще живее сама. Докторите ми казаха най-ужасната новина в моя живот. Обясниха ми най-подробно как са загинали родителите ми,а с това ме натъжаваха още повече! Кой би искал да чуе и най-малкия детайл в смъртта на родители му? И вместо да олекотят удара те направиха точно обратното. Но мислех и за нещо друго. Мислех за онова момче на име Камерън. Стана ми мъчно, защото винаги когато казваше "Сбогом, Сара" се връщаше на следващия ден,но онзи ден го беше изрекъл за последно. Защото повече не дойде,повече не го видях,а имах нужда от него. Сърцето ми имаше нужда.

Извадих телефона си и започнах да търся номера му и за мой късмет го имах. След първото позвъняване той вдигна.

-Алоо,кой е на телефона..?-чух гласа му и веднага ми олекна. Но май беше пиян,защото едва разбрах какво говори,но разбрах!

-Алоо,Камерън? -цялата треперех.

-Сара да не се е случило нещо?-гласа му веднага се промени от пиянски на трезвен и загрижен.

-Не просто...-не успях да се изкажа,защото ме беше прекъснал.

-Спокойно,след 5 минути ще съм при теб, любов моя! -каза и затвори.

Ами сега? Той ще дойде и какво ще му кажа? Какво ще правя? Наистина ли искам да дойде? Въпроси, въпроси и пак въпроси се въртяха като бурно торнадо в главата ми.

Докато в главата ми беше каша на вратата се почука. Колебливо пристъпих и хванах дръжката на вратата. Веднага щом врътнах ключа и открехнах вратата, го видях. Той се усмихна някак мило и мисля, че чакаше да го поканя вътре. Бавно отстъпвах назад,докато вратата не се отвори достатъчно, за да може да влезне.

С бавни крачки влезе и изчака да затворя. След като затворих вратата се обърнах несигурно към него със сведена глава. Усещах прикованият му поглед,който се беше вторачил в мен и след миг обхвана лицето ми в шепите си и вдигна главата ми. Веднага щом погледите ни се свързаха той ме прегърна, а аз увих ръце около врата му и започнах да плача. Неконтролируемо.

-Не знам кой си,нито какъв си,но имам нужда от теб, и не знам защо по дяволите ми липсваше толкова много или е от факта,че съм сама на този свят!-проплаках докато той галеше косата ми. След това ме взе на ръце и ме отнесе директно в стаята ми, но от къде знаеше къде е тя? Постави ме внимателно на леглото и легна до мен прегръщайки ме.

-Сара,въпреки, че не ме помниш сърцето ти ме помни,защото съм сигурен, че ме обичаш както аз теб!-каза, а аз се обърнах към него. Гледах го право в лешниковите му очи.

-Разкажи ми нещо за себе си,нещо за мен!-казах с надежда, че може би ще си спомня нещо.

-Ще ти разкажа всичко,но след като се наспим!- рече, а аз затворих очи, защото много ми се спеше. След миг усетих онази топлина върху устните ми. Задълбочих целувката. Чувството беше неземно,опияняващо, невероятно. А устните му бяха като амброзия за душата ми. Беше и нежно,и грубо. Беше и насищащо и не насищащо. Като дрога. Устните му бяха като дрога,а аз не можех да спра да я консумирам. Отделихме се дишайки на пресекулки. След това се обърнах с гръб към него и глупава усмивка се настани на лицето ми.

-Обичам те, Сара! -Каза и целуна врата ми нежно.

-И аз,може би!-казах и затворих очи.

Новата глава е качена и се извинявам за малкото закъснение,но бях много заета. Надявам се да ви е харесала и ако е така моля за мнението ви, наистина за мен е важно какво мислите!

Довиждане приятели! 💟💝💟