Only You In My Heart (C.D.)

Part 23

Пристигнахме на желаното от мен място. По пътя си раздрах роклята на някакъв бодлив храст и я разкъсах от бедрата надолу.

Бутнах Камерън върху масата и се настаних върху него. По погледа му разбрах,че му харесва,за това разбих грубо устни в неговите. Отделих се и погледнах часа на мобилния си телефон. Бинго! Остават още 5 минути и ще ми изпее всичко като пролетна птичка.

Ръцете му зашариха по тялото ми,а аз исках по-бързо да се отделеча от него,от устните му! Колко ли курви е целувал с тези устни!?

Оставих му една огромна смучка на врата и по държанието му разбрах,че наркотика действа.

Да,дрогирах го! Но с образователна цел. Ще тествам неговата памет!

-Хей, беебчоо...-започнах аз.

-Да,кукло? Ако знаеш как искам да те чукам!-каза, а аз избухнах в смях.

-Знам,мили,знам! -извадих от чаната ми едни белезници и му се усмихнах победоносно.

-Ще си играем ли,мила?-усмихна се мазно.

-И още как! -Казах и го бутнах на земята. Закопчах двете му ръце зад единия железен стълб,който служеше за опора.

Наведох се над него и разкъсах ризата му. На която видно си личеше следите от чужди устни. Копеле! Ударих му звучен шамар,а той ме погледна объркано смеейки се.

Седнах в скута му,разположила краката си от двете му страни. Прокарах ръка по стегнатия му корем,а той изтръпна при допира ми. Бавно целунах меките му устни и прошепнах пленително в ухото му.

-Тц-тц-тц, Камерън, Камерън! Ти беше много лошо момче! Беше ли лошо момче?-попитах,а Идиота се усмихна.

-Ох,мамче! Бях много, много лошо момче! Май трябва да бъда жестоко наказан!

-Жестоко си прав,кучи сине!-казах и се усмихнах злобно. Забих нокти между голите му гърди и започнах да се плъзгам надолу оставяйки кървави линии!

-Охх, скъпа по-леко! -Изхленчи,а аз оставих червен отпечатък върху бузата му.

-Слушай ме сега! Искам да ми кажеш, защо постъпи така с мен? Защо ме мразеше? Защо дойде в живота ми?-успокоих се и застанах със сериозно изражение,а той още продължаваше да се хили,а и не го виня! Наркотика, който изпи на екс беше конска доза,което значи,че и да умираше майка му в момента той щеше да се хили като луд!

-Ти си много глупава, захарче! Знаеш ли защо постъпих така с теб? Е, истината е,че дойдох да уча тук само заради теб! И искаш ли да знаеш защо?-продължи да се подхилва.

-Защото си бил влюбен в мен!?

Той се изсмя истерично.

-Съжалявам, че ще разбия мечтите ти,зайче,но не! Не бях влюбен в теб, бях ти бесен! И исках да ти го върна тъпкано!- каза,а аз го гледах объркано. Той се възползва от момента и ме целуна захапвайки долната ми устна.

-Но защо? Какво съм ти сторила?-попитах вече отделила се от него.

-Там е работата! Нищо не си ми сторила. Не и на мен! А на бедната ми сестричка. Сиера! Познато ли ти е?-поклатих отрицателно глава.- Ти постъпи с нея по най-долния начин. Заради теб тя щеше да се самоубие,защото ти...ти си я накарала да взима наркотици! И сега тя е в лудницата с побърка ум,а ти трябваше да си там!

Видях как в очите му се бяха зафориха сълзи.

-Сиера...Сиера,от къде ми е познато това има? Оу,да,Сиера кучката,която ме превърна в това,което съм сега! Сиера,която пренебрегна приятелството ни заради момче, в което аз бях влюбена! Сиера,която не понесе,че аз бях нещо повече от нея! Сиера,която искаше да ме накара да стана нарко зависима! Сиера,която не прие факта,че аз щях да стана кралица на бала,за това сряза спирачките на колата ми,но за мое нещастие в онази нощ мама и татко се качиха в нея!

При мисълта за нея падащите сълзи изгаряха лицето ми в момента. Изтрих ги веднага и юмрука ми се запозна с носа му.

-И ми причини всичко това,заради лудата си сестра,която ми отне най-ценното нещо в проклетия ми живот! Заради нея живота ми се провали! Но явно цялото ви семейство сте психопати и ти дойде да ме довърших напълно! А аз наистина те обичах,Камерън! Наистина те обичах!- Сълзите вече се стичаха по-бързо! Болката нарастваше с всяка изминала секунда! -Да ме беше оставил да умра онази нощ! Поне съвеста ти щеше да бъде спокойна,че си отмъстил за психясалата си сестра!

Изправих се от него и си събрах нещата. Извадих от чантата си червеното червило и приклекнах пред него. Не можех да прочета нищо по изражението му заради дрогата. Махнах капачката и започнах да пиша върху кожата му. "Аз съм Сара Бейкър, кучко". Изправих се и си тръгнах триейки сълзите си. Без да се обръщам се провикнах.

-И предай на Сиера,че в ада вече има запазено място за нея,както и за теб! И повярвай ми,преди да се върна при живите се отбих в ада за известно време!

Зарязах го и тръгнах направо към дома ми. Време е за моето отмъщение!

Май нещата загрубяха,а? Пожелавам късмет на Сара и дано да си го върне тъпкано!

И безкрайно съжалявам, че не качвах нови глави не само на тази книга. Сега съм решила да ги завърша колкото се може по-бързо, защото имам 5 идеи за книги, от която 3 вече са започнати.

Лека ден! 💠