Only You In My Heart (C.D.)

Part 14

Прибрах се затръшвайки входната вратата. Първото нещо, което направих е да пусна силна музика, след което напълних ваната и изсипах минерални соли в нея. Съблякох всички дрехи, с които бях и влязох във водата. По някое време на входната врата започна да се чука. Завих една хавлия около тялото си и се запътих да отворя. Когато вече бях открехнала леко вратата видях сбръчканото като стара и изсъхнала стафида лице на госпожа Донълд.

-Какво??-Повиших тон.

-Миличка, ще намалиш ли малко музиката,защото господин Донълд не се чувства много добре след третия инсулт.-каза тя най-мило, с което ме изнерви повече.

-НЕ!!- отрязах я грубо и затръшнах входната врата.

Върнах се в банята и отново влязох във ваната. Затворих очи и се отпуснах. Не исках да контактувам с никой повече за днес,но не след дълго някой отново почука на вратата, но този път беше по-силно и по-настоятелно,от което се нервирах все повече. Увих около тялото си същата бяла кърпа и се запътих към входната врата. С ряз я отворих и започнах да крещя:

-Виж какво,не ми пука дали съпруга ти умира Мередит (името на г-жа Донълд)! Аз няма да намаля шибаната музика.-развиках се и секунда по-късно чифт меки устни се озоваха върху моите. Отвърнах на целувката,но когато отворих очи инстинктивно избутах притежателя на меките устни от мен и след това последва шамар в лицето.

-Хей,Сара! Нека да ти обясня,моля те изслушай ме!

-Камерън, няма какво да ми обясняваш знам много добре какво става! Сигурно правиш така с всички момичета-първо ги прелъстяваш с мили думи, а след това БАМ и ги оставяш да си събират разбитото сърце,а най-лошото е,че и аз се влюбих в теб,но не,няма да плача и знаеш ли защо,защото не съм като БАРБИ-тата,с които си излизал!-продължавах да му крещя в лицето,а той ме...прегърна и ни избута да влезем вътре затваряйки входната врата с крак. Той ме държеше прегърнал и галеше гърба ми,а аз -аз също го прегърнах и затворих очи докато вдишах от парфюма му,който до вчера беше из цялата ми къща. Липсваше ми, липсваше ми прегръдките му,липсваше ми целувките му и най-вече ми липсваше присъствието му.

-Защо не искаш да ме изслушаш! Ти си единственото момиче,в което някога съм бил влюбен,а за днес по-рано,когато отварях шкафчето си и от него падна листче с номер, а след дойде и собственика на номера и започна да ме сваля, а аз я отрязах и и върнах листчето обратно и ти тъкмо това видя. Сега вярваш ли ми?-попита ме и се отдели от мен, за да може да ме гледа в очите.

-Хмм,ами ако това сега си го измисли...-попитах почесвайки брадичката си,за да подчертая повече задълбоченият ми в размисъл поглед,след това добавих-...ела тук глупчо.-придърпах го към себе си и се надигнах за да го целуна. Сляхме устни и се оставихме на мига,след като се отделихме той проговори още задъхан от целувката,която го остави почти без дъх.

-Това няма да ти трябва!-посочи хавлията и се усмихна палаво,а аз прехапах долната си устна. След това той махна хавлията ми и ме хвърли на дивана!

След дълго време реших, че трябва да кача нова глава. Искрено се извинявам за забавянето,но в момента съм затрупана с учене и тъй като ми предстоят класни и изходни нива и трябва да си скъсвам задника от учене,но ще се постарая да качвам по-често.

Надявам се да ви хареса главата. 

До скоро мили мои, обичам ви!!! 💝 😘