Only You In My Heart (C.D.)

Part 18

След като минах през безкрайните изследвания,докторите ми обясниха какъв е бил моя случай, за да попадна тук. Била съм с алкохолно натравяне и мозъчно сътресение от удара и добре, че някой си на име Камерън,който случайно минавал покрай къщата ми ме е видял как си почивам на двора без никакъв признак за живот от моя страна и решил да провери дали съм добре. Нататък няма да обяснявам,защото вече е ясно, че от месец и половина съм била на легло, докато лекарите си мислели,че съм в кома през цялото време,но после установиха,че през последните две седмици съм преминала в будна кома! А и още нещо,казаха, че съм си загубила паметта,но аз не вярвах,няма и да го повярвам! Накратко -СКУКА!

В момента се правих на заспала,защото онова момче отново стоеше на прозореца за наблюдения на стаята ми, чакайки да отворя очи, за да влезне при мен и да си излее душата. Сега като го видях, макар че не отричам, че е хубав,но и доста досаден ми се стори познат. Явно наистина съм си загубила паметта, защото явно името ми е Сара Бейкър, а това момче на вратата е била старата ми любов, е според думите на лекарите.

Чух врата да се отваря и мигом разбрах кой е, но не смеех да отворя очи и да го погледна. Отново той хвана ръката ми и тръпки минаха по-цялото ми тяло. Отново започна да говори:

-Хей,миличка,ти се оправи,знаех си,защото ти си моето борбено момиче и нямам търпение да отвориш очи и да ме погледнеш с копнеж, както аз теб! Не знам наистина какво ми стана, не бях на себе си, но вече се промених и съм готов да бъде заедно, отново...-не издържах и отдръпнах ръката си от неговата,след това го погледнах право в очи. И се изправих в седнало положение.

-Ти за кой се мислиш бе!? Нито съм твоя,нито с копнеж ще те гледам,а само със злоба! И не искам да бъдем заедно, защото не те познавам,но по гласа ти, когато ми се извиняваше разпознах,че си животно,не знам какво си ми сторил,но съм сигурна,че и ти имаш поне малко вина аз да съм тук в това състояние! А сега, ако ме извиниш, искам да си почина! -Изкрещях и съзрях тъга в насълзените му очи. "Нима съм се държала толкова гадно?", но може би си го е заслужил. "Или аз съм чудовището,а не той?". Супер вече и сама си говоря. Погледнах го отново,а той само кимна плахо и тръгна към вратата хващайки дръжката. За миг спря и се обърна към мен.

-Сбогом, Сара!-каза и сълзи се спуснаха по измъченото му лице. А аз го погледнах съжалително.

-Сбогом,Камерън! -казах и след това вратата се затвори,а аз останах сама в стаята.

"Странно,къде са мама и татко??"

Новата глава е качена и се надявам да ви е харесала! Според мен се получи добре,само,че жалко за Камерън, защото той много се разкайваше за всичко.

Е до нови срещи, и аста ла виста,бейбита! 😘 💟