Only You In My Heart (C.D.)

Part 24

Един месец не излизах от вкъщи. Освен до супермаркета за алкохол, цицари и наркотици от един познат.Алкохол, цигари,самота,желание за отмъщение, дрога,празнота,още алкохол и празно тяло,това бях аз, заключила се в себе си мислейки само за отмъщение.  Телефона не спираше да звъни, Камерън, сигурно да се извини за това,че беше задник,или да ме съсипва повече. Но нима е възможно повече от това в момента?

"Отмъщение, отмъщение, отмъщение"

Само това беше в главата ми, жадувах за него,исках го,копнеех за него с всяка клетка на тялото си. Но какво щях да получа в замяна? Нищо! И ето я най-глупавата ми мисъл, която ми хрумна. Мислех,премислях,преценях и реших какво да правя. Нямах време за губене, не и повече. Той победи. Победи Сара Бейкър, която беше непобедима, но явно и непобедимите имат слабости, а той ме удари точно там...във влюбеното ми сърце,което в момента е разбито и страда,ридае...напразно. Вече не различавам реалността и илюзията, която си създава мозъка ми. Говоря си с него,с мъртвите, с бившите,със Сиера,със самотата.

Изправих се едва на краката си. Облякох най-красивата си рокля и босите ми крака затанцуваха по студения под на фона на любимата ми песен. Гримирах се, оправих си косата оставяйки я да се спуска свободно по раменете ми. Свобода...красива дума. Качих се в колата без да обувам обувки и се отправих право към студиото за татуиоровки. Поздравих бодро татуиста и му казах каква татуировка желая. Седнах на стола и се приготвих, стиснах зъби когато иглата проби кожата ми...божествена болка.

***
След като приключи ми каза,че съм готова. Погледнах я...беше уникална, пишеше "Свобода" над гръдния ми кош, от единия край до другия с огромни букви, а с тази бяла рокля с открито деколте стоеше перфектно! Платих му и излязох.

С луда скорост паркирах пред дома на Камерън, излязох и зачуках на входната врата. Отвори на мига и когато ме видя очите му заблестяха, с прегръдка ме пренесе вътре, а аз го прегърнах със силата,която ми беше останала. Нямаше да плача! Отделих се от него и видях,че той вече беше пуснал сълзите си. Той тогава успя да ме огледа по-добре и се спря на татуировката.

-Какво е това?-попита с малко по-твърд тон.

-Прощавам ти.- прошепнах и се обърнах тръгвайки си. Той ме хвана за ръката, спирайки ме, а с другата си ръка обърна лицето ми към него,обхващайки го нежно. Мъка се четеше в очите му. Беше ми тежко да го гледам така,може би защото още го обичах...дори повече от себе си,но това решение го взех сама и трябва да бъда силна, поне още малко,а след това ще бъда свободна!