The War

~1~

Пътувах в свръх модерният влак. Бях сама, докато не чух някой да плаче. Огледах се, но нямаше никой. Плача продължаваше. Единственото място, което не проверих беше тоалетната. Приближих се и плача се усили. Вече бях сигурна, че звукът се чуваше от там.
Аз:Ъмм, хей?
Тя се стресна и спря да плаче.
Аз:Добре ли си?
Тя:Д-да.(хлипайки)
Аз седнах до вратата.
Аз:Защо плачеш?
Тя:Аз-аз. Страхувам се.
Аз:От какво?
Тя:Не искам да се бия и убивам. Искам да се прибера в къщи.
Аз:И аз искам същото. Но ние трябва да помогнем на родителите си и на света. Длъжни сме.(прошепнах последното изречение)
Аз:Как се казваш?
Тя:Анна.
Аз:Много хубаво име.
:Благодаря.
Аз:Аз съм Октавия. Ще излезеш ли? Моля те.
Анна:Добре.
Тя беше с дълга, права русо-кафява коса и със светли кафеви очи. Слаба и по-малка от мен.
Аз:На колко години си?
Анн:Н-на 14 години.
Аз:Аз съм на 16.
Анн:От къде си?
Аз:От Бургас. Ти?
Анн:От Варна. Дали родителите ни ще са добре?
Аз:Да.
Анн:Там ще има и деца и от други държави, нали?
Аз:Да. Там всички ще говорим на английски. Какво си тренирала?
Анн:Карате? Ти?
Аз:Фехтовка.
След минута тишина.
Анн:Колко време ще пътуваме?
Аз:Ами не знам. Все пак е тайна .
Анн:Октавия?
Аз:Да?
Анн:Щ-ще ни накарат ли да...?
Аз:Да какво?
Анн:Да убиваме?
Аз:Ъъъм, не.- излъгах.
Влакът спря рязко. При което и двете залитнахме. Бяхме на земята. Във влака влезе жена, придружена от двама екипирани мъже. И двамата с по една пушка. Жената беше с черна права коса, много слаба и бледа със сини очи.
Тя:Здравейте, аз съм Лили. И съм вашата гасподарка.
Господарка!? Сериозно?
Анн веднага се изправи като войник. А аз се опитвах да се изправя, защото се ударих в една седалка. Тя се усмихна на Анн, а мен ме погледна строго, но лепна една фалшива усмивка.
Лили:Вие трябва да сте от България, нали?
С Анн се спогледахме.
Аз:Да.
Лили:Последвайте ме.

Здравейте. Това е първата ми история в wattpad!!😱😱😂😂😉 Ще се радвам ако споделите дали ви харесва. 😘😘