The War

~2~

Ние излязохме от влака. Стигнахме до една врата. Все едно, че бях във филм. Лили постави една карта на някакво сканиращо устройство. И вратата се отвори. Вървяхме по един коридор, за който мислих,че няма край. На един от многото завой видяхме много хора да минават. Стигнахме до една рецепция. Дадоха ни карти като на Лили, но с номер.
Лили:Това са картите ви за достъп за вашите стаи. Настанявайте се. Скоро ще получите и програмата си. Вечерята е в 18:00часа.
И тя си тръгна.
Аз:Кой номер ти е стаята?
Анн:204.
Аз:210.
След като стигнахме до нейната стая се прегърнахме.
Анн:Ще се видим, нали?
Аз:Разбира се. Късмет.
Анн:И на теб.
И аз продължих към моята стая.
Когато застанах пред вратата, въздишах и издишах. Сложих картата на сканиращото устройство и вратата се отвори. Влязох вътре, но нямаше никой. В стаята имаше две обикновенни легла. Под едното имаше куфар. Това означава, че е заето. Аз сложих на празното ми легло куфара си. Отворих го за да се уверя, че всичко е вътре. И седнах на леглото. Обърнах се към другото и видях до куфара един гердан. Каишката, на който беше кожа, а висулката беше грубо направена. Реших да я погледна. Отидох до другото легло и се наведох, за да взема гердана. Приличаше на птица.
Бях клекнала. Усетих мокри капки върху мен.
Той:Коя си и защо ровиш в нещата ми?!
Аз рязко станах и се обърнах още държаща гердана. Пред мен стоеше мокро момче сигурно колкото мен с хавлия на кръста си. Имаше оформени плочки.
Той:Попитах те нещо.
Аз още стоях безмълвна.
Той:Как влезе?!
Аз:Аз-аз.
Тогава от банята излезе момиче с руса мокра коса, но облечена.
Тя се приближи до него.
Тя:Ако искаш да го повторим някой път?- увивайки ръце около врата му.
Той:Разбира се.
Тя сля устни с него. Целувката беше дълга. Стана ми супер странно и неудобно. Аз просто отвърнах поглед и сложих гердана на леглото. Тя го пусна и излезе.
Аз:А-аз съм Октавия. И ми дадоха карта за тази стая.
Той:А защо ми ровише в нещата?
Аз:Не ти ровех в нещата просто видях този гердан и исках да го разгледам.-ядосах се.
Приближи се много близо
Той:Това никога да не се повтаря.
Аз:Няма да се повтори.
Той:Хубаво-самодоволна усмивка се настани на лицето му.
Аз:Ако такива неща като отпреди малко спрат да се случват в мое присъствие. Все пак се оказва, че трябва да делим стаята.
Кам:Внимавай с кого говориш.-изсъска.
Тогава влезе......