The War

~10~

Влязох вътре и видях рецепцията, а на нея жена. Приличаше ми на корейка.
Тя:Октавия Блейк?
Аз:Да аз съм.
Тя:Моля седни тук.
Показа ми място на един супер луксозен червен диван.
Аз седнах. Атмосферата беше ужасна. Всичко беше бяло без дивана и картините на стената. Както и аз, защото бях още в черната униформа.
Минаха три минути.
Тя:Госпожа Далас ви очаква.
Жената ми показа една врата. Тя се отвори и аз влязох. Имаше малък коридор, а в края още една врата. Вратата зад мен се затвори рязко, което ме стресна и напрегна още повече. Плахо и бавно се доближих до вратата в дъното. Тя се отвори и влязох вътре. Имаше огромна кръгла маса, а около нея столове. Всичко отново беше бяло. На края беше Лили.
Бяхме сами в тази огромна стая. Деляха ни сигурно 5метра.  Масата наистина беше огромна.
Лили:Моля, седни.
Аз седнах.
Лили:Така, така. Българката Октавия Блейк. Много не българско име, не мислиш ли?
Аз:Да.
Тя само ми се усмихна и сложи ръцете си на масата.
Лили:Тъй като ти си нова ще те оставя без наказание, но на ръба си, да знаеш. Ще ти пратя листа с правилата.
Лили:А относно преместването ти. То ще стане малко по-късно.
Какво!? Неее! Трябва да стане сега!
Аз:К-колко по-късно?
Лили:След два дни.
Аз си отдъхнах.  Все пак можеше да каже месец.
Лили:Да не би да има някакъв проблем?
Аз:Н-не разбира се, че няма.-излъгах.
Лили:Добре тогава, свободна си.
Аз излязох. Запътих се към стаята си тогава някой ме блъсна в стената. Аз се стреснах и видях Скот.
Скот:Мислеше, че ще се измъкнеш, а?
Аз само го погледнах уплашено. Той ме хвана грубо за китката и ме завлачи нанякъде. Аз се борех, но хватката му беше много силна. Тогава пред нас застана.... .

Здравейте! 😘😘 Новата ми глава е тук. Да знам и аз очаквах да е по-интересна. 😂😂😂 Кой според вас е застанал пред тях?😱😱😱
😘😘