The War

~18~

Влязох вътре и видях гърба на баща ми. Той не се обърна.
ГнДалас:Камерън. Мислех, че вече си забравил мястото?
След тези думи се обърна съм мен.
Аз:Няма да ти се размине!
ГнДалас:Вече ми се размина.
Усмихна се подло.
ГнДалас:Имам предложение за теб.
Аз:Не! Колко пъти да ти кажа! НЕ! Няма да съм част от това!
ГнДалас:Нека първо да отправя предложението. То е да се присъединиш към "Червеният Гарван" .
Аз:Защо, Скот е бил зает?
ГнДалас:Той успя да се измъкне. А и ти го победи на последния тест.
Аз:Ако откажа?
ГнДалас:Нищо няма да ти се случи. Но на майка ти... . Ако откажеш ще убия Лили.
Не се учудвайте. Той е такъв. Няма грам любов в сърцето му. Даже не иска войната да спира. Просто обича болката. Затова офиса му е над бойното поле. За да гледа как се избиват до смърт. Така е в "Червеният Гарван". Скот много прилича на баща ни. След като го победих той се озлоби. Обаче не към мен. А към всичко друго. Даже се опита да направи правилата като в станцията на баща ни.
Аз:И как?
ГнДалас:От много време в станцията има къртица. Дори аз не знам кой е и как изглежда само му давам заповеди. Знам само, че е от България.
Аз:Ами ако ти попреча.
Доближих се. На бюрото видях химикал. В същата секунда го взех и се опитах да го забуча в сънната му артерия. Но нещо стана и изгубих съзнание.

Ния:
~Ретроспекзия~

Аз, Шон и Октавия си пробивахме път през тълпата. Чакай...?! Къде е Октавия?! Огледах се, вече бяхме доста далеч от входа.
Аз:Шон? Къде е Октавия?
Шон:Не е ли зад нас?
Започнахме да я търсим. В този момент се блъснах с някой. Вдигнах поглед и видях позната лице. В този момент осъзнах, че това е... Сам!!!!!
Той само се усмихна, а аз скочих върху него от радост. Целунах го и силно го прегърнах.
Аз:Но как?
Сам:Здравей и на теб.
Усмихна се, а аз се засмях. Бях на седмото небе, че го виждам.
Аз:Не, наистина как така си тук?
Сам наведе главата си.
Аз:Сам?
Сам:Дълга история. Е как е при теб?
Аз:Ол амии.. . Добре е.
Точно в този момент забелязах, че е с екипировка на охрана.
Аз:Ти си пазач?
Сам: Да. Ол как мина първата ти мисия? Когато разбрах от Октавия, че ще ходиш...
Аз:Октавия?! Да си я виждал?
Сам:Не, защо?
Аз:Изчезна.
Сам:Може да се е изгубила в тълпата.
Аз:Така е, но ...не знам.
Продължихме да я търсим. С Шон се срещнахме.
Аз:Намери ли я?
Шон:Не.
Сам:Шон?
Шон:Сам?
Двата се прегърнаха. Бяха много близки.
Нямаше и следа от нея. Трудно си пробивахме път през тълпата. Половината даже бяха пияни. Вече се притеснявам. Къде отиде това момиче?! Шон и Сам вече се измориха. Нещо звънеше. Като телефон?! Сам бръкна в джоба си и извади един телефон. Нещо си говориха. И точно тогава изражението му стана изплашено. Докато се усетя Сам ме вдигна и забяга към изхода. Шон ни последва. Бяхме на пет крачки от вратата. Както бях преметната на рамото му. Видях как от отворите започна да се разпространява зелена мъгла. Всички се паникьосаха. Вече излизахме. Чух как хората пищят както и се чуха изтрели.
Аз:Какво става!
Шон:Октавия!?
Шон се пресегна, за да хване дръжката на вратата, но Сам го спря.
Сам:Ако влезеш вътре ще те заловият или да те убият! Моля те не влизай!
Шон.....