The War

~5~

   Ние ходехме дълго време по коридорите и стигнахме до една стая. Но тя не беше моята, защото моята е 210, а тази стая беше 306.
Аз:Ъммм това не е стая 210?
Скот:Да така е. И с двамата ще е едно и също. Само дето аз съм по-добър и по-красив.
Аз:Както гледам и по-скрамен.-казах съркастично.
Опитах се да го заобиколя и да си тръгна, но той хвана ръката ми.
Скот:А не. Никъде няма да ходиш.
Аз започнах да се боря и да викам. Обаче колкото и силна да съм той беше по-силен. Той ме бутна грубо на едно огромно легло. Стаята му не беше като моята. Легна върху мен целувайки врата ми. Аз се борих и плачех омолявайки го да спре, но безуспешно. Видях лампа на нощното шкафче. Веднага я дръпнах и с нея фраснах Скот по главата. Той се хвана на болното място и ми се отвори възможност да се махна. Побягнах към изхода.
Скот:Ще си платиш!
Плачейки се опитвах да намеря стаята си. За огромно щастие успях. Отворих вратата и влязох. Имах късмет, че Камерън не беше в стаята. Къде ли е? Офф много ми пука! Взех си душ и след това си легнах. Въртях се много и се опитвах да не мисля за случилото се, но с много усилия заспах.

Камерън:

Тренирах на стрелбището. Когато свърших бях много изморен. Какво ли прави Октавия? Оффф не ми пука за нея! Не ми пука за никой! Бека дойде при мен. Започна да ми се натиска.
Аз:Бека! Не съм в настроение.
Тя се исмя.
Бека:Оллл да бе. Стига шегички Кам.
Това, че ме нарече Кам ме подразни много. Мразих да ме наричат с това уж галено име. И тя с цялата си наглост ми казва така, знаеки че мразя това.
Аз:Махай се!
Бека:Оффф Камерън не си забавен. Може би ще трябва да отида при другия Далас. Надявам се да се е освободил, защото го видях да влиза с твоята съквартиранка в стаята си.
Аз:Какво!?
Бека:И аз така реагирах. Трябваше мен да потърси.
Аз бутнах Бека от скута си. Запътих се към стаята на брат ми. Имах карта за стаята му затова влязох с гръм и трясък. Но като влязох първо осъзнах, че се паля за някакво задръстено момиче, и че Скот го няма.
Ами ако Бека се е объркала. Тя е толкова тъпа, че е напълно възможно.
Като влязох видях само, че нощната лампа е счупена. Беше твърде късно да мисля какво може да се е случило. А и още си мисля защо така се ядосах?! Какво ми става!? Та тя е една досадна пипаща вещите ми задръстенячка. За няма и един ден разбрах каква е. Мисля да си лягам.Когато влязох в стаята си видях....