The War

~12~

Усетих крака на противничката ми върху корема си. Нямах сили да стана.
Звънеца би. Момичито слезе от ринга. Аз също, държейки се за корема. Видях Шон.
Шон:Какво стана!? Кой го направи?
Аз:Нищо ми няма.
Шон:Да бе, виждам. Какво имаш сега?
Аз:Ъмм, свободен час.
Шон:Значи идваш с мен във фитнеса, но първо да се измиеш.
Ол не. Трябваше да ходя в стаята си. Дано Камерън да не е там.
Шон дойде с мен. За мое щастие в стаята нямаше никой. Измих се и с Шон отидохме във фитнеса. Там имаше боксови круши и щанги пътечки и т.н..
Той си сложи ръкавиците за боксовата круша. Аз я подпирах отзад, а той нанасяше удари.
Аз:Знаеш ли къде е мисията?
Шон:Не.
Аз:А кога приключва?
Шон:Октавия! Знам какво си мислиш!... Ния ще се върне!
Ами ако не се? Този въпрос ме изяждаше от вътре? Трябваше поне да знам къде е. ..... Чакай! .....Симулацията!
Аз:Аз ще се разходя.
Шон:Добре.
Тръгнах по коридора. Тогава се срещнах с онова момиче, която смая всички с точните си изтрели. Опитах се да я подмина. Но..
Тя:Здравей, аз съм Мадисън, но ти сигурно знаеш.
Аз:Ами всъщност...
Мади:Както и да е. Какъв час имаш? Аз съм отговорника и трябва да знам.
Аз се паникьосах.
Аз:Ъъъ имам час при симулацията.
Мади:Ол, тогава защо си тръгнала в обратната посока?
Аз:Амми защото съм нова.
Тя почти бутайки ме, ме заведе в една стая. Даде ми оръжие и някакъв костюм. Приличаше ми на онези от paintboll.
Мади:Давам ти AIRSOFT за начинаещи.
Както и това. Сложи си го в ухото.
Тя ми даде слушалка с микрофон. Влязох в друга стая. Беше тъмно и не виждах нищо. Костюма ми светна в червено. Какво?! Чух истрели. Надявам се да не са истински. В тъмното далеч от мен видях две жълти. Включиха се неонови лампи. Пред мен се разкри истинско бойно поле. Двете жълти фигури се приближаваха. Замислих се. Щом те са в жълто, а аз в червено. Значи се от различни отбора. Побягнах. Скрих се зад една стена, в която имаше дупки. Сетих се как като малка една приятелка ме покани на рожден ден и там беше същото. Мястото, на което стоях беше удобно и можех да наблюдавам през дупките. Видях как един в жълто гонеше друг, който пък беше в червено. Жълтият стреля, а червеният падна с... ГЪРЧОВЕ!? Добре! Това не е като на рождения ден!
Зажалост червеният тръгна към мен. Аз се скрих максимално, защото минуса на мястото беше, че има само един изход.
Чух как се отдалечава. Гледайки през дуката някой ме потупа. Обърнах се рязко и видях някакъв с жълта униформа.
Той:Ще те заболи малко.
Насочвайки пушката към мен. Аз от страх изключих, че мога да взема моята и затворих инстинктивно очи, очаквайки предстоящата болка, но чух само охкане. Отворих очи и видях как жълтият започна да се гърчи и падна до мен, а зад него беше човек с червена униформа.
Той:Защо ни ми каза, че ще ходиш в симулацията!?
Гласа ми беше познат. Това беше....