The War

~11~

Тогава пред нас застана един от охранителите.
Той:Да не би да има някакъв проблем господин Далас?
Скот:Не. Просто придружавах това момиче до тренировъчната зала. А ти не трябва ли да си вършиш работата!?
Той:Така и правя. Мисията започва. Искат ви на задния вход до пет минути.
Скот ме пусна погледна ме ядосано и си тръгна.
Екипирания се приближи. Не мога да повярвам!?
Аз:Сам?!
Той е гадже на Ния.
Той:Моля те не й казвай. Искам да я изненадам.
Толкова е мил.
Аз:Но защо си стража? И как дойде?
Сам:Имам връзки.
Аз:А от кога си тук?
Сам:Днес на обяд ме прехвърлиха. Къде е Ния?
Аз:Ъмм, не знаеш ли?
Сам:Не?
Аз: Днес е първата й мисия.
Сам:Какво!?
Каза със страх в очите.
Аз:Тя ще се оправи. Все пак това е Ния.
Той гледаше тъжно на долу.
Изпрати ме до тренировъчната зала. Казахме си по едно чао и това беше. Имах стрелба с пистолет. Пак имаше мишени. Аз насочих пистолета си и стрелях. Заби се точно в главата. Какво!? ЕХА! Успях!? Сигурна е късмет. Огледах се. Някои бяха наистина много добри, но повечето едва държаха пистолета. Тогава онова момиче от преди ден, което се натискаше с Камерън дойде, придружена от едно друго по-ниско.
Всички погледнагха към нея.
Тя:Тц...тц...тц..тц. Това ли е всичко, което можете!? Почуствайте пистолета като едно цяло с вас!
Тя взе пистолета от ръцете на първото дете и го насочи към мишената. Стреля и улучи точно в сърцето. Придвижи се към другите и на всичките- право в сърцето. Всички я гледаха с удивление. Моята мишена беше последна. Тя ме погледна и се усмихна дяволито и подло, вдигайки веждата си.
Тя:Продължавайте!
Върна пистолета на детето и се отдалечи.  Дойде и ред на боя. Разделиха ни на групи. Падна ми се момиче колкото мен. Мразех да се бия. Преди тренирах и карате, но се отказах, когато достигнах колана за спаринг. Трябваше да се бия с хора, които нищо не са ми направили. Предпоследната двойка приключи. Момичето, с което щях да се бия беше толкова надъхано и ме гледаше лошо. Качих се на ринга както и тя. Застанахме в позиция. Тя се опитваше да ми нанесе удар, но аз се защитавах. Не исках да атакувам. Удари ме в корема няколко пъти и след това ми нанесе удар, от който се струполих на земята. Усетих как устната ми кърви. Докато аз бях струполена видях Лили с голяма усмивка. Ядосах се. Станах и се съсредоточих. Аз ударих няколко пъти по лицето със всичката ми сила. Момичето само се хвана за въжетата на ринга, замаяна. След като се съвзе ме удари в корема със страшна сила. Ъъъъххх!!?? Без да мисля се опитах да я ударя, но тя се защити и ме спъна, докато се усетя бях на земята. Усетих.....