~19~

132 16 1
                                    

Шон обаче не го послуша и влезе вътре.
Аз:Пусни ме!!!! Сам! Казах ти да ме пуснеш!
Изкачихме и последното стъпало. Тогава той ме пусна.
Сам:Ето.
Аз:Как така знаеше какво ще се случи?
Сам:Това е дълга история Ния.
Аз:Шон!? И Октавия?! Трябва да се върнем да им помогнем!
Сам:Няма да те пусна там! А и те вече са ги отвлекли.
Аз сведох глава. Наистина нямаше какво да се направи. Ще се опитам да разбера всичко.

~Стоп на ретроспекцията~

Октавия:

Събудих се. Още бях на стола. Виеше ми се свят. Усещах как тялото ми беше плувнало в студена пот. Беше ми зле. Видях, че ръката ми е превързана. Болеше ме. В стаята влезе отново онзи мъж и онази лекарка.
Той:Ол ти се събуди. Спа цели 15 часа.
Аз:Какво ми направихте!?
Той:Както ти казах, много неща.
Мей:Тристан.Всичко е стабилно. Еха,справяш се много по-добре от другите
Аз:Другите!?
Тристан:Да. Нека ти кажем нещо. Ти си в програмата "Адалион".
Аз не разбирах за какво говори.
Тристан:Какво ще кажеш да удвоим дозата?
Мей:Мисля, че не е добра идея.
Тристан:Щом аз казвам така ще се направи. Ясно!
Мей:Както кажете.
Тристан:Оставини за малко.
Мей излезе. В стаята устанахме само двамата. Той се приближи. Какво ще ми направи?! Аз завъртях главата си на другата страна.
Тристан:Ти ще си представителката на първия ми експеримент.
Погали косата ми. Усещах погледа му върху мен. Точно тогава в стаята влезе Мей и онзи мъж.
Мей:Удвоете дозата.
Тристан се отдръпна и с Мей излязоха. Вече бях паникьосана!! Какво за бога е това, което ми бият?!!
Обърнах се към мъжът, който гледаше и проверяваше спринцовките.
Аз:Моля те, не ми го причинявай! Моля те.
Той дори не ме погледна. Беше като робот.
Аз:Моля те.
Точно тогава погледите ни се срещнаха. Усетих как от очите ми се стичат сълзи.
Той:Ако не ти, аз.
Това бяха последните думи, които каза преди да забие спринцовката в ръката ми. Отново усетих това изгарящо чувство. Причинявайки ми ужасно непоносима болка. Започнах да крещя. Всичко се повтаряше. Точно тогава загубих съзнание.

Камерън:

Отворих очи. Чувсвах ужасна болка. Намирах се пак в стаята. Едва станах. Мисля, че нямам няма смисъл да ходя в офиса му. Нямам друг избор освен да работя за него  През това време трябва да намеря Октавия. И тогава ще се измъкнем. Ще разбера кой е къртицата. И ще го премахна... . Точно тогава в стаята влезе....



Здравейте!😘😘 НЕВЕРОЯТНИ СТЕ!!! Много ви благодаря за хубавите коментари!😍😍 Надявам се историята ми да ви харесва.😘😘😘

The WarWhere stories live. Discover now