The War

~23~

Октавия стоеше до ринга и гледаше как едното от момчетата бива пребито. Та тя се изложи на наказание, когато спря онзи бой. Това не е тя. Камбаната извъня и боят свърши. И двете момчета бяха в добра форма слязоха от ринга без никакви охкания и даже гледаха безчуствено, а бяха целите в синини. Чу се звънеца. Всички се разотидоха. А аз спрях Октавия. Не знаех какво да кажа, но...
Аз:Октавия?
Октавия:Да? Познаваме ли се? - каза безчувствено.
Аз:Да.
Октавия само ме подмина и си тръгна. А аз не можех да повярвам.
Шон:Ха, не те позна нали?
Аз само го игнорирах и тръгнах към офиса на баща ми. Пак влязох с гръм и трясък.
Аз:Какво си направил на онези деца?!
Той:За какво говориш?- каза спокойно.
Аз:За децата, които щяха да се избият на ринга!
Той:А, да. Много хубав бой беше. - каза усмихвайки се.
Аз:Не, не беше! Спри този.. твой болен експеримент.
Той:Исками се да беше мой.
Аз:Тогава.. на кого е?
Той:На моята дясна ръка и на доктор Сантори.
Как може за бога да говори толкова спокойно?!?!?!
Аз:Ти се началникът! Спри този експеримент!
Той:Прав си, аз съм началникът. И аз решавам. А аз не искам експеримента да сприра.
Аз:Ти се болен! Изобщо всички в тази скапана организация са шибани!
Той:Скоро няма да е скапана. Имам големи планове. Ол и имаш късмет, че не дадох да бъдеш в експеримента.
Аз:Баща на годината! - казах саркастично.
Аз:Защо са ти?
Той:Както казах, имам големи идеи за организацията.
Просто нямам думи!! Излязох. Ако вратата не беше с фотоклетка, досега за съм я тръшнал хиляда пъти!
Какво щях да правя!?!?!
Докато говорих с "баща си" е започнал обяда. Тъкмо ходих по дългия коридор, когато едно момиче ме спря.
Тя:Хей? Ти не си ли... Камерън Далас?
Оффф.... кимнах.
Тя:Аз съм Дженифър. Е? Къде си се запътил?
Каза дрожелюбно. Но на мен не ми беше до това..!
Аз:Да обядвам.
Минах покрай нея, но не успях да стигна далеч, защото гласа й ме спря.
Джен:Но тии трябва да си с нас в столовата на възпитателите, а не там. Ол, а и там ще бъдат първенците от двата отбора.
Първенците.. Тъкмо щях да кажа не, но се сетих, че Октавия беше на първо място на таблото днес.
Аз:Добре. Ще дойда.
Тя се усмихна. Последвах я по дългия коридор. След това стигнахме една врата тя извади една карта от джоба на униформата си и я сложи на сканиращото устройство. Вратата се отвори.
Джен:Хора!- каза щастливо.
Не видях Октавия. Само как е обзаведена огромната зала и Дарън, върху който стоеше едно русо момиче.
Имаше още няколко момчета.
Джен:Ела да те запозная!- каза весело, хващайки ръката ми ме задърпа към другите.
Как си позволява да ме дърпа!? Тя явно не знае кой съм...!
Джен:Хора това е Камерън. Камерън това са Браян, Нейтън, Дарън и Дейвид.

Браян- сини очи, черна коса и беше физически здрав. Знам за него. На 19 години. Беше на първо място на стрелба преди да
дойда аз.

Нейтън-Рус с зелено-сини очи и колкото мен по височина. На 17години.Той беше втори на борба. Аз бях на първо.

Дейвид- Кафява коса, кафеви очи и чип нос. Беше доста здрав. Не знам нищо за него. Сигурно е първенец.

Огледах се, но не видях Октавия. Имаше още едно помещение. Може да е там?
Аз:Какво има там? - посочвайки вратата.
Джен:Там има храна.Гладен ли си?
Без да й дам отговор тя ме завлече към стаята. Отвори вратата, а там видях Октавия.
Джен:О? Мисех, че още не си дошла? Е! Нека ти представя Камерън.
Октавия:Здрасти.
Погледнах в очите й. Бяха черни. Все едно зениците й бяха колкото окото й. Нямаше и след от тъмното кафяво, в което се вливаше и светло. Но усетих нещо.... може да има шанс да я върна... .

Е?........ Какво ще кажете? 😁😁 Това беше дълга глава (мисля😆)? Ще се радвам да напишете мнението си в коментарите. ❤❤❤❤❤ Много ще се радвам. 😘😘😘

П.п. Извинявам се за закъснението.😭😭😭😭😭 Но това училище...😂😂.

...