The War

~24~

Камерън:

Стоях и гледах в очите на Октаивия, докато...

- Е каквоо ще искаш? - каза Джен, като ме предърпваше към себе си.

Аз мълчах.

- Добре аз ще ти избера. Ела.

Докато Джен - лепката ме дърпаше, Октавия излезе.

***

Когато вече бяхме готови излязахме при другите. Всички бяха там, където ги оставихме. Само че... Октавия не беше там!?
Огледах се и се успокоих, когато я видях. Но тя беше далеч, седнала на една отделна маса.

Аз и Джен седнахме.

- Е? Какво е да си син на началника? - попита с нагла усмивка Браян.

- Стига! Сигурно той не иска да ти отговори? - защити ме Джен. Но много ми пука.

- О да не би синчето да...

- Какъв ти е проблема - изсъсках грубо.

Той млъкна.

- Хора? Как се казваше онова момиче..? - попита Нейтън.

- Октавия - казах и всички ме погледнаха.

Настъпи тишина

- Ъмм какво друго знаете за нея? - попита отново Нейтън.

- От България е - каза Джен.

- От България ли? - обади се онова лайно Браян.

Джен кимна.

- Нещо друго за нея?- попита нещастникът, докато я гледаше.

- Какво те интересува? - попитах.

- Защо проблем ли е да питам? - лллелле какк ми лази по нервите.

- Знам много за всички в цялата организация, но в дусието й не пише нищо. - каза Джен.

Аз я гледах. Изобщо не беше като.... Октавия. Така е.. аз не я познавам. Това е така. Нито сме правили секс нито нещо заедно.., но тя тя ми влияе. След онази целувка... Аз съм "Лошото момче" и НЕ ТРЯБВА да е така, но.. . Това сега е моята цел!
И ще се боря!