The War

~13~

Това беше Шон. Но той не беше ли във фитнеса?!
Аз:От къде знаеш, че съм тук!?
Шон:Показаха името ти на таблото.
Аз:Какво табло?
Шон:Онези екрани в фитнеса не бяха телевизори. Там се показват имената на участващите в симулацията. Защо си тук?
Аз:Трябваше да видя къде е отишла Ния. Представях си симулацията по-модерна.
Шон:Оффф Октавия.
Аз:Какво?
Шон:Вратите ще бъдат отворени след час.
Аз:И? Ще им покажем кой е шефът!
Усмихнах се и вдигнах пушката.
Шон:Да видях те как го показваш.
Аз извартях очи без да си разваля настроението и с Шон се махнахме от мястото.
Шон:Каквото и да правиш не стреляй по-никой.
Аз:Защо?
Шон:Това е симулация. Отчитат се точки. И тези с многото точки отиват на мисия.
Аз:Ами ти? Ти стреля по един.
Шон: Да, но той е един. Тоест една точка.
Много с костюми бягаха напред назад. И тъй като ние с Шон се бяхме скрили никой не ни забелязваше.
Минаха няколко минути. През тези минути гледах как някой падаха с гърчове.
Аз:Това нужно ли е?!
Шон:Според г-жа Далас да.
Аз:Значи тя определя правилата?
Шон:Да.
След още няколко минути не се случи нищо. Но дойде един, който видимо беше, че не ни забелязваше, но на мен ми се докиха. Опитах се да сра, но се изкихах.Той се обърна и ни видя. Прицели се към мен, а аз пак се вкамених. Тогава осетих как Шон се изпречи пред мен и падна на земята.
Аз:Шон!
Аз бързо взех пушката и улучих стрелеца. Той падна. Бързо отидох до Шон.
Аз:Шон!? Шон? Добре ли си?
Шон:Д-да май.
Засмивайки се.
Аз:Благодаря.
Шон:Ол, няма проблем.
Аз и той се засмяхме. Той повече охкаше.
Аз и Шон се погледнахме. За миг ми се прииска да го целуна. Защо искам да го целуна!? Всъщност знам! Той е най-добри я ми приятел и ме спаси!  Аз се приближих както и той. Усетих колко близо бяхме. Но аз скочих, когото чух някаква аларма.
Шон:Един час мина.
Аз:По-добре ли си?
Шон:Бива.
Тръгнахме към изхода, придържайки го да не падне. Беше леко неловко. Махнахме екипировките.
Аз:Коя ти е стаята?
Шон:201
Заведох го до стаята му. Казахме си чао и аз се върнах в стаята си. Проснах се на леглото. Вдишах, гледаки към тавана и осмисляйки деня. Погледнах към леглото на Камерън. Толково беше сиво. Къде ли е....? Офф! Защо за бога се питам това?!
Погледнах часовника си беше време за вечеря. Даже тя беше вече започнала. Тръгнах към столовата. В коридора нямаше никой. Лампите започнаха да светят в червено. Хора в престилки минаха, бягайки покрай мен.
Тя:Трябват ни всички ресурси, които имаме. Както и намаме достатъчно хора.(към друга в престилка)
Те явно бяха лекарки.
Тя(към мен):Последвай ни.
Аз не бях сигурна дали да ги последвам. Но те бързаха и бяха разтревожени. Затова отидох с тях. Влязохме в огромна зала. Беше пълно с болнични легла и носилки. Някои бяха колкото мен, но имаше и деца.
Тя:(към лекарката)Това са пострадалите от последната мисия.
Какво!? Започнах да оглеждам за Ния. За щастие не беше в залата. Дойдоха още като мен и помогнахме на пострадалите. Наложи се да превързвам рани. Бях цялата в кръв. Хората бяха оплашени . Не мога да опиша колко ядосана съм!!! Имало е деца на тази мисия!? Та някои ги губеха и щяха да гушнат букета! Кой болен мозък..... Защо ли изобщо се питам!? Лили!
Тя не е нормална! След като свърших реших да се прибирам в стаята си. Но по коридора срещнах.....