The War

~7~

Имах стрелба с нож. Видях мястото, където хората хвърляха ножове по едни мишени. Аз само се доближих. Близо до нас беше ринга, на който имаше две момичета. Едната беше много по-едра и силна от другата. Голямата нокалтира горкото момиче. То падна и тогава видях, че това е Анн. Тя се опитваше да се изправи, но другата я удряше. Аз се затичах към ринга.
Аз:Спри!
Веднага се качих.
Усетих хилядите погледи върху себе си. Но не ми пукаше. Анн е моя приятелка. А и боят не е равностоен.
Скот:Какво си мислиш, че правиш!?
Аз:Спасявам приятел! Това правя!
Лили дойде.
Лили:Какво става тук?
Аз:А-аз мисля, че боя не е честен. И го прекратих.
Лили само погледна сериозно.
Лили:Казах ти, че има правила. И да прекъсваш бой е нарушение. Ще го обсъдим по-късно. Скот наглеждай я.
Тя погледна нагоре, където се намирах аз и си тръгна.
Скот:Какво гледате!? На работа!
Той само ми се усмихна подло. И видях рана на окото му. Ако той не ме гледаше щях да се усмихна.
Имаше шест мишени. Дадоха ми ножове. Аз не се справях добре. Удара ми е силен, но не и точен.
Скот само се доближи до ухото ми.
Аз потрепнах.
Скот:Трябва да те накажем и имам една идея.
Скот:Внимание! Това момиче тук както видяхте направи нарушение. И сега тя ще си плати! Това ще е урок за всички, за да не си позволявате да нарушавате правилата! Отиди на мишената отпред, кукло.
Моля!?
Аз се подчиних.
Скот:Камерън! Ела! Знам колко си добър в това.
Огледах се и видях Камерън. Все едно току-що излезе от сенките. Камерън уверено и с подлата усмивка на семейство Далас взе остриетата. Застана в позиция. Когато уплашените ми очи срещнаха неговите. Той си премахна усмивката, а погледа му стана леко изплашен, но видимо беше, че го прикрива с всички сили. Той се приготви и стреля. Аз само си затворих очите, казвайки си да не мърдам. Отворих ги и видях, че ножа е точно до ръката ми.
Скот:Давай Камерън. Можеш и по-добре.
Аз пак си затворих очите. Усетих лека болка на врата ми. Отворих очи и пипнах болното място. Имах малка драсткотина, от която течеше кръв.
Чух някакъв звънец. Залата започна да се празни. Скот само ми се усмихна(вече знаете как) и си тръгна. Камерън само стоеше пред мен. Аз го погледнах ядосано и се запътих към изхода. Но той ме спря, хващайки ръката ми.
Камерън:Какво си мислиш, че правиш?- изсъска.
Аз:А ти?
Той пусна ядосано ръката ми. Дали Камерън се опитваше да не ме оцели, или...? Не! Ако беше така щеше до каже на Скот, че не иска да прави това. Тогава към мен се затича....

Здравейте!😘😘Какво мислите за историята ми и главата? Ще се радвам ако изкажете мнението си.😍😍