The War

~4~

  Видях Ния. Тя беше седнала на една маса и ядеше нещо. Аз се затичах към нея и я прегърнах силно. Толкова бях набрала скорост, че я съборих на пода. Всички ни зяпнаха. Аз не спрях да се смея както и Ния. Тогава станахме и се изтупахме.
Ния:Как? Какво? Кога?!
Аз се засмях.
Аз:Днес.
Пак се прегърнахме.
Аз:А ти?
Ния:От една седмица.
Аз:Лол.
Шон седна пред нас.
Ния:Еее, в коя стая си?-развълнувана.
Аз:В 210.
Ния:Какво!?
Шон пиейки вода я изплю.
Аз:З-защо реагирахте така?
Ния:Това е стаята на сина на господарката.
Шон:Той е пълен гадняр!
Ния:Тихо. Някой ще те чуе.--шепнейки.
Аз:Да не ви е направил нещо?
Шон:На нас не. Ама постоянно тормози другите, които не му се подчиняват.
Ния:Аз мисля, че Скот му влияе.
Аз:Кой е Скот?
Шон:По-големият му брат. Хайде да не говорим за тях.
Шон гледаше към една от масите. Аз се обърнах по посока на погледа му и видях Камерън заобиколен от момичета, които направо се бореха за вниманието му.
Шон:Октавия ела да си вземем нещо.
Аз го последвах. Взехме се по една табла и се наредихме на опашката.
Готвачката ни сипа някакво нещо. Приличаше на макарони. И пак седнахме при Ния. На масата до нас видях Анн, която зяпаше към Камерън. И то влюбено?Тя явно не знае какъв е. Аз почти не ядох от "вкусното" ястие. Реших да се връщам в стаята си. Трябваше да си приготвя нещата. Не че имаше нещо за приготвяне, но исках да съм готова и веднага да се махна от него.Трябва да предупредя Анн за Камерън, но как да й го кажа?
Аз:Аз ще си тръгвам.
Ния:Добре.
Аз я прегърнах.
Аз:Чао, чао Шон.
Шон:Чао
По пътя:
Всички бяха в столовата и затова нямаше почти никой. По една време се загубих. Всички коридори и врати ми бяха еднакви. Видях някакво момче.
Аз:Ъмм, здравей. Мисля, че се изгубих.
Той ме огледа. Почувствах се неудобно.
Аз:Ще ми покажеш ли къде е стая 210.
Той:Ооо. Значи отиваш при Камерън.
Аз:Ами аз всъщност н.....
Той:Защо не дойдеш при мен? Аз съм Скот.
Сега вече съжелявам, че го попитах. Това беше братът на Камерън.
Подаде ми ръка, за да се поздравим.
Аз:Аз съм Октавия.
Той още държеше ръката си, но аз не смятах да го поздравя. Знам, че не го познавам, но от това, което чух. Само я погледнах. Той само се усмихна и я прибра в джоба си.
Аз:Ще ми покажеш ли къде е стаята или не.
Скот:Последвай ме.