The War

~14~

Но по коридора срещнах Ния.
Ния:Октавия!
Аз:Ния!
Затичахме се едновременно и се прегърнахме.
Погледна към ръцете ми. Те бяха в кръв.
Ния:Какво е станало!?
Аз:Спокойно кръвта не е моя. Какво стана?
Ния опита да прикрие насължяващите се очи.
Ния:Беше ужасно.
Каза тихо.
Сигурно е преживяла много, затова реших да не я разпитвам.
Аз:Коя ти беше стаята?
Ния:301.
Аз сложих ръката на рамото и и се запътихме към стаята. Стигнахме.
Аз:Забравих да те питам. Имаш ли съквартирантка?
Ния:Не.
Аз:Супер. Може да ме преместят при теб.
Ния:Наистина!? Това ще е супер яко.
Реших да се връщам в моята стая.
Аз:Чао.
Ния:Чао. Чакай ако искаш остани.
Аз:Добре.
Ния сведе глава надолу.
Ния:Щях да питам дали искаш да гледаме хорър филм. Но.... .Кога се случи всичко това?
Аз:Не знам?(казах тихо). Е все пак може да си говорим.
Ния се усмихна и аз влязох вътре.

Камерън:

След като се върнахме в станцията ни превързаха. А тези с по- сериозните наранявания ги вкараха в другата стая. На мисията видях момичето, което е постоянно с Октавия. Брат ми също беше на мисията. Бека дойде и пак започна да ми се натиска.
Бека:Хей, Кам.
Толкова ме изнервя това "Кам"!
Бека:Какво ще правиш тази вечер?
Аз:Ще спя.
Бека:Ама, че си скучен. Предлагам да отидем на партито.
Камерън:Не ми се ходи.
Бека:Да ходи ти се. Ще дойдеш. Скот го организира. Ще бъде на влаковете.
Хайде! Ще бъде забавно.
Камерън:Добре ще дойда! Само млъкни!

Октавия:

Докато с Ния си говорихме чувахме как навън бягат хора. Излязохме и видяхме по групички да се изнасят тинейджъри. Към... ИЗХОДА!?
Аз:Какво правят!?
Ния:Ще ходат на влаковете.
Аз:Значи ще излизат?!
Ния:Вратите винаги са отворени след мисия. И почти винаги организират парти. Искаш ли да отидем?
Аз:Ти добре ли си?! Не!
Ния:Моля те! Случиха се толкова много неща. Нека да разпуснем малко.
Тя ме гледаше с тъжни очи.
Аз:Добре ще дойда.
Ния:Ела да повикаме Шон.
След като взехме Шон, който също като мен едва- едва се съгласи, вече бяхме пред вратите. Ния и Шон минаха, а аз още стоях пред вратата. Беше ме страх.
Ния:Хайде.
Аз просто си поех дъх и направих крачка напред. Това беше пътя, по който дойдох първия ден. Пред нас минаваха влакове. Видяхме групата деца, които скачаха в движение. Това ми изглеждаше невъзможно. Ния скочи и тъкмо да я спра тя си влезе в един от вагоните. Останахме аз и Шон. Той хвана ръката ми.
Шон:Хайде заедно.
Аз просто стоях изплашена.
Шон:На три.
Шон:1..
Шон:2..
Шон:3.

Здравейте! Съжалявам, че се забавих с новата глава. Както и това, че е къса.
Обичам ви!😘😘😘