~9~

225 25 2
                                    

Към мен се затича Анн.
Анн:Октавия! Брагодаря ти!
Прегърна ме. Аз отвърнах.
Аз:Нали така правят приятелите?
Тя само кимна.
Анн:Много искам точно в този момент да ти се отблагодаря, но ще трябва да ходя при лекарката. Чао.
Аз:Чао.
Влязох в столовата. Видях Шон и Ния и седнах до тях. Те ядяха пак някаква..... ами храна.
Шон:Октавия!? Как можа да го направиш? Можеше много да пострадаш!
Аз:Първо аз съм добре, благодаря. Второ, тя ми е приятелка и се почувсвах длъжна да й помогна. И трето, виж нямам и драскотина.-усмихнах се.
Той само хвана леко брадичката ми и я завъртя настрани.
Шон:А това какво е?
Аз махнах ръката му.
Ния:Кой го направи?
Аз:А-аз сама. Без да исках с ножовете.- излъгах.
Шон:Сигурна ли си?
Аз:Ъъъъ вие там ли бяхте?
Ния:Не. Бяхме в симулацията.
Аз я погледнах зачудено.
Ния:Там всичко е като истинско. Имам предвид, че си все едно на истинска битка.
Аз:Аааа. Тогава от къде знаете какво се е случило?
Шон:Всички говорят за това.
Ния:Няма ли да си вземеш нещо за ядене?
Аз:Не, не съм гладна.
Тогава чухме някакъв глас.
Гласът:Моля Октавия Блейк да се яви в стаята за наказания.
Аз се стреснах. Никога не съм получавала наказание.
Усетих, че някой ме наблюдава. Обърнах се назад и видях Камерън, който продължаваше да ме гледа строго. Стана ми неловко и се обърнах бавно към Шон и Ния.
Аз:Ще ми покажете ли къде е стаята за наказание?
Ния:Аз няма да мога.- поглеждайки надолу.
Аз:Защо?
Ния мълчеше.
Шон:Т-тя ще ходи на първата си мисия.
Аз:Какво!?
Толкова силно изкрещях, че всички ме погледнаха.
Аз леко се смутих и млъкнах.
Гласът:Второ повикване за Октавия Блейк да се яви в стаята за наказания.
Шон:Аз ще те заведа.
Ходихме по коридора.
Аз:Каква е тази мисия?
Шон:Ще я заведат на истинско бойно поле.
Аз:Моля!? Може ли да правят така!?
Шон:Да.
Аз не знаех какво друго да кажа!? Исках да се разплача.
Аз:Тя може ли да се откаже?
Шон:Не.
Ами ако не се върне!? Не Октавия! Не мисли така!..... Как може живота ми да рухва толкова бързо!?
Шон:Ето това е.
Вратата беше голяма.
Шон:Късмет.
Аз:Ще ми трябва.
Той ме прегърна както и аз него. Тогава чух гласа отново.
Гласът:Сложи пръст на устройството до вратата.
Аз го направих.
Гласът:Самоличността потвърдена. Октавия Блейк.
Вратата се отвори и вътре видях....

Здравейте!😘😘😘 Пак съм аз, а това е новата ми глава. Следващата ще бъде по-интересна. За всички, които ми пишат на лс(лични съобщения):
Много искам да ви отговоря, но не мога. 😳😳😳Сменях си имейла толкова много пъти и пак не става.😡 Надявам се скоро да открия проблема.😘😘😘

The WarWhere stories live. Discover now