My BOSS

Глава 12

След две седмици...

Гледна точка на Катрин

Преди две седмици се върнахме от Италия и сега сме в родният ни град Ню Йорк.Днес с Брандън излязохме да изпием по едно кафе в обедната ми почивка.Тези две седмици не съм разговаряла с никой от Морган,дори с Дом и Кристин, които ми станаха едни от близките ми приятели за толкова кратко време.Със Сара, Лидия и Алена излизаме всяка вечер или през вечер, а понякога се събираме в моя апартамент или в този на Сара за момичешка вечер.Откакто се върнахме никой от братята не се е мяркал във фирмата, това честно казано ме плаши.Никога не са отсъствали толкова дълго време от фирмата.Освен това,че отсъствахме една седмица заради "работата" в Италия и заради този психопат, който ни е следял.Ако махнем тези проблеми, никога не са отсъствали толкова дълго, освен Джо,който си тръгваше и не идваше с дни заради някакъв махмурлук или заради някакви момиченца в оскъдни дрехи.С които се въргаля, в съседния апартамент на моя.Където ги чувам перфектно, колкото да блъскам по стената и да му звъня по мобилния, за да спрат, те не спираха да вият като животни. Ъгх..Пак се сетих за този задник, който не знае как да разговаря с жени както трябва, а не да си отваря устата и да дрънка някакви простотии преди да мисли.Стига толкова размисли за сега.

Взехме си кафетата си с Брандън от Starbucks и седнахме на една пейка в близкия парк.След като си изпием кафетата трябва да тръгна за важна среща, в която трябваше да присъстват и двамата братя Морган, но на тяхно място аз ще вляза, пак.Докато си пиехме кафето,си погледнах часовника да видя колко е станал часът, а той показваше 13:20 ч. Имах десет минути, за да стигна на време за срещата. Казах на брат ми, че трябва да тръгвам, защото ще закъснея за важна среща, а той само ми кимна в отговор и ме изпрати до колата.Качих се, сложих си колана, помахах му за довиждане и тръгнах с мръсна газ към ресторанта, където ще се проведе срещата.

Срещата мина изключително добре, клиентите от Италия се съгласиха в следващата среща да сключим дългоочаквания договор.Това ми оправи настроение,още повече.Излязох от ресторанта,където се проведе срещата ни и забелязах, че до него има едно малко кафене.Влязох вътре и си поръчах едно двойно мокачино в пластмасова чашка, взех кафето, платих и излязох от там.Качих се в бебчето си, което е Porsche Cayenne.Оставих чашата си в поставката, изкарах телефона си от чантата, защото през цялото време на срещата не спря да вибрира.Отключих го и видях, че имам нови съобщения в групата ни с момичетата.