Глава 22

118 5 4
                                    


-Дъщеря?!-обърна се към съпруга си с ококорени очи,в гласа ѝ беше нисък и дрезгав от толкова часа плач.

-Скъпа,виж,мога да обясня!-започна да се оправданията.

-Какво ще ми обясняваш Филип?-изсъска приближавайки се към съпруга си-Ще ми обясняваш,как си ме лъгал през тези изминали 19 години семеен живот ли,или пък ще ми разкажеш как си чукал някаква си там и си турил бебе в корема ѝ.

-Зелма,скъпа не е така както си мислиш.Остави ме да ти обясня!-направи опит да докосне жена си,но тя рязко се отдръпна от него.

-Да не си посмял да ме докоснеш с мръсните си ръце!-изкрещя бясно тя.-Събирай си нещата и повече не искам да те виждам.В най-скоро време ще се разведем!

Всички в стаята бяха шокирани от думите на Зелма. Филип след като чу думите на жена си полудя.Това нямаше да го позволи.Тя е негова съпруга и ще остане докато си отидат от този свят.От очите му излизаха искри и ако можеше да убива с очи,първият умрял щеше да е тя.С бесни крачки се приближи към жена си,хвана я за лакътя и я дръпна още повече към себе си .

-Чуваш ли се какво говориш?

-Да!-опита да си дръпне ръката си от него,но не успя.

-Виж,какво жено!Ти си моя и моя ще си останеш,докато умрем!-изръмжа Филип.

-Татко,остави майка ми намира.-опита да дръпне майка си, Брандън, от баща си.

-Вие не се месете между нас!А ти Зелма Пиърс си мери приказките! Иначе ще трябва да си покажа другото лице,което хич не ми се иска да излиза наяве. Сега си сядай на хубавия задник и ме остави да разреша проблема.Каквото и да става,ти си моята жена и това никой няма сили да го промени.

Бутна жена си с малко повече силна,за да седна върху дивана.Обърна се към останалите в стаята и хубаво ги огледа.Всички бяха шокирани, освен Малия,която тихо седеше в единия край на стаята и наблюдаваше случващо се.

-Всички да седнат!-вдигна ръката си към Малия и я подкани да се приближи към него.-Както вече разбрахте,това е дъщеря ми Малия Лея Скот.Тя все още е на 18 години и след няколко седмици ще навърши 19. С майка ѝ се запознахме в периода,когато бяхме се скарали здравата със  Зелма,с нея бяхме разделили къщите за няколко месеца.В една от вечерите,когато се наливах до забрава, се запознах с майката на Малия. Млада красива жена с хубава усмивка.Не знам какво ми прищракна,но отидох при нея и я заговорих, почерпих я с едно питие,после станаха две,три и така, докато не се озовахме на леглото в нейния апартамент. Сутринта и двамата бяхме изненадани от случката.След този ден се бяхме виждали още няколко пъти,но след като се събрахме ние със Зелма, отново, взех решение да прекъсна контакта с момичето.Когато ѝ го казах,тя също се съгласи с моето решение,защото никога не е искала да бъде втората жена,която разбива семейства.Бяха изминали 3 или 4 месеца,след последния ни разговор,тя ми звънна и ми каза,че е бременна от мен и чака момиченце.Тогава бях се изненадал много,не си спомнях дали оная вечер съм се пазил или не.Поканих я да се видим в едно кафене и да разговаряме по-спокойно.Видяхме се в указаното кафене от мен. Разговаряхме около 2 часа с нея и се разбрахме,да им изпращам пари всеки месец.Всеки месец им пращах пари и когато имах възможност отивах при тях,за да ги видя.С всяка изминала година ставаше все по-трудно да ходя при тях,защото Зелма почваше да се съмнява в мен.И последните години съкратих до минимум посещенията си при тях.

-Как се казваше момичето,с което ми изневери и на колко беше тя?-попита Зелма,поглеждайки мъжа си с насълзени очи.

-Казваше се Лея и беше на 24 години.

-Бил си с момиче,което е било с 14 години по-малко от теб. Как си могъл да го направиш Филип? Как,кажи ми? Аз с четирите ни деца, да те чакам всяка вечер да се върнеш у дома, при нас,за да ти се извиня и децата да спрат да ме питат "Къде е татко?",като аз не можех да им отговоря на елементарния им въпрос. Знаеш ли,колко ми беше трудно Филип? През тези седмици като те нямаше беше ад за мен.Не спях,не ядях,даже не можех да обърна достатъчно внимание на децата си,които бяха на много малка възраст,защото всяка шибана секунда мислех къде си,дали си добре и тем подобно въпроси ми се въртяха в ума.-вече не можеше да сдържа сълзите си,малките солени капчици се движеха надолу по бузите ѝ.

Зелма стана от мястото си и направи няколко крачки,но тогава Филип я хвана за ръката.

-Къде мислиш,че отиваш?-проговори със зловещия си тон.

-Ако позволите,Ваше превъзходителство,искам да се оттегля в покоите си.Това ми дойде в повече!-усмихна се с насмешка.

Филип пусна ръката на жена си и тя изчезна от полезрението му.Погледна към синовете си,но те му пратиха по един злобен поглед и излязоха от стаята. Не искаха да разговарят точно сега с него.Всички останали извън семейството бяха се махнали от стаята още,когато Филип беше започнал да разказва.Помислиха си,че трябва да оставят семейството насаме.

-Тате,май няма да ме приемат.-погледна баща си с тъжни очи.

-Спокойно,ще те приемат.Друг избор нямат!-каза и прегърна дъщеря си.

-Тате,къде е кака?-попита младото момиче,а Филип въздъхна

-Не знам,скъпа,не знам.

***********

Пред потрошения склад спряха петнадесет черни коли.

-Тук е шефе!-каза момчето от шофьорското място.

-Сигурни ли сте,че е това мястото?-каза младият мъж,оглеждайки мястото.

-Да,шефе!Всички улики и сигнали показват това място.

-Добре,тогава.Слизайте!-презареди оръжието си и слезе от колата. 


Ето я и бонус главата.Надявам се да Ви хареса.Пожелавам Ви весело изкарване на Новата година!🎉🎊✨🎇🎆💕💕💕

My BOSSTahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon