Бог и Демон / Братя завинаги

1.

Драконите започнаха да ревът от болка.
Сякаш демон им е взел душите и пронизал сърцата.
Писъците продължаваха да отекват по стените, а душите им се молеха това да е края на страданията им.
С какво ли са го заслужили?
Странно нали?

Демон дойде и прониза отново душите им, отново прободе сърцата им и разби мечтите им.

Мама и тате започнаха да викат.
Такова нещо не са виждали.

Демона дойде отново и прониза душите им, отскубна сърцата им.
Остави ги без мечти и надежди за живот.

...

**Неутрален Разказвач**

Момчето се събуди, а тази песен продължаваше да кънти в главата му. Пробваше да я спре, но не успяваше до я заглуши. Продължи да се бори, колкото се можеше повече, но все не успяваше.

-Стига вече, разкарайте тази песен от главата ми.

Хвана се за главата и продължаваше да се умолява. Не успяваше да я заглуши, не успяваше да я спре. Нищо не подейства. Тогава една ръка се озова на рамото му. Погледна към него и видя топлата усмихва на брат си, която целеше да го успокои. Спря да стиска зъби, спря да чува песента, спря да се бои от нея. Сякаш, когато го погледне веднага се успокоява.

-Добре ли си? Какво има, Юги? Можеш всичко да ми кажеш.

Продължаваше да се усмихва, докато чакаше отговора му. Само че, как да се обясни такова нещо? Такъв кошмар. Почуди се дали наистина да му каже или да го излъже.

-Не мога да те лъжа Юга. Сънувах кошмар. Тази песен все ми се навърта в главата. Бях готов да полудея, но не разбирам, от къде и защо я знам.

-Коя песен?

-Не знам...Страх ме е. Все едно ми казва бъдещето, все едно ми казва, какъв ще стана.

-Изпей ми първия куплет.

,,- Драконите започнаха да ревът от болка.
Сякаш демон им е взел душите и пронизал сърцата.
Писъците продължаваха да отекват по стените, а душите им се молеха това да е края на страданията им.
С какво ли са го заслужили?
Странно нали? "

-Разбрах, но не се тревожи. Тази песен не я знам, но една знам. Ти сам си си господар на съдбата. Може да звучи, като песен, но може би ти разкрива бъдещето...Но ти  си си господар на съдбата и сам ще решиш, какъв да станеш.

Последва още една усмихва. Може би последната за този живот. Момчетата се завиха и заспаха, но песента отново прозвуча в главата му.
Съдбовната песен, която не я чува за първи път, а може би да последен.

Още една история.
Благодаря ви, че сте решили да я следите и четете.😘