**Юги**
Бях затворил очи, но още го чаках. Нямаше да си тръгна от тук докато отново не го видя и прегърна. Всичко е опустошено. Как ми се ще този пожар да го нямаше. Стоях и Стоях няколко дни без да мърдам, без да пия, без да ям. От време на време идваше по някой демон. Трябваше да ги убивам, за да имам сили. Трябва да дочакам братчето си. Трябва, но сега ми е студено и имам чувството, че силите ме напускат. Колкото и демони да убивам...не мога да се държа и да си държа очите отворени. Сега толкова ми се спи и съм толкова уморен и безпомощен един вид. Започнах да треперя и бавно и внимателно легнах на земята. Беше толкова студено, но скоро отново щеше да се стъмни и отново трябваше да стоя на студа. Така е добре. Затворих очи и зачаках. Когато разбрах, че се е стъмнило, отворих очи и се огледах. Погледнах напред. Трябва да се стопля, до отида някъде, но си казах, че ще го чакам. Няма да мръдна от тук все едно дали ще измръзна или настина. Смръкна се, а аз гледах само напред и го чаках. Чаках го. Знам, че ако не е тук, поне тук ще дойде. Поне тук. Знае...Трябва да знае, че ще съм тук и ще го чакам. Ние винаги ще се подкрепяме. Ще се подкрепяме. Продължавах да треперя. Накрая издишах малко огън. Станах леко и издишвах по малко огън, за да се стопля. Юга ще трябва да ме намери. Трябва. Обещах си да го чакам. Продължавах така и така и накрая издишах достатъчно, за да запаля огън. Протегнах ръчички към огъня. Гледах го известно време и накрая си легнах до него. Гледах ту него, ту звездите и си мислех за единственото скъпо нещо за мен...Юга.
-Обичам те Юга. - Затворих очи и скоро заспах.
YOU ARE READING
Бог и Демон / Братя завинаги
HorrorНе е лесно да си сам. Изоставен без обич и без закрила. Но... Какво ще стане ако до теб има човек който те обича и цени въпреки всичко. Юги може да е демон хибрид и да е опасен, а Юга да е Бог и доста мил, но въпреки това те приемат различията си и...
