31.[Втора част]

47 14 1
                                    

**Юги**

Все още продъжавах да чета този свитък. Какво толкова е направил тате, че клана ни така се е прославил с демоните си.

,,Рей дойде и ние мислехме, че
ще искам мир, но това, което искаше беше война.

Той ни нападна без предупреждение.

Усъкати стотици наши приятели и роднини. Не се спря докато не останахме само четирима.
Поне тогава той се спря и
се усмихна зловещо към нас.
каза:

,,-Не се безпокойте. Пак ще се завърна и ще ви убия.
Заради вашето съпротивление,
нямах сили да го направя днес.
Но знайте това.
Ще се видим отново и бъдещите господари на клана ми, ще ви доубият и ще продължат, докато всеки клан и всеки човек не ни се подчини."

Той се засмя злобно и изчезна в тъмнината.
За жалост бяхме прекалено малко и нямаше надежда. Поне записах всичко това.

Така че:

Моля те!
Ако сега ти!
Си също човек от клана Саманаки.
Помили храма ни!
Нашия предишен дом!
И не унищожавай това, което преди ни забавляваше.

Надяваме се, аз и малкото оцелели да си справедлив и милостив към нас."

Оставих свитата настрана и даже не знам, какво да си мисля! Тате...Тате през цялото време е бил виновен. Заради него е станало така. Нашия клан е милостив, Добър, защитава, а не разрушава. Това е...

-Това е...Още тук и сега давам обед и обещавам да завърна предишната слава на клана Саманаки!

Затворих очи и стиснах юмрук пред сърцето си. След малко станах и излязох от там, но имах чувството, че някой ме вика или че сега ме наблюдават. Няма значение щом целия ми клан вече е предаден...

Бог и Демон / Братя завинаги Where stories live. Discover now