Бог и Демон / Братя завинаги

13.

**Юги**

Сложих си вече целия медальон около врата и се огледах. Видях огледалото, което стоеше точно пред мен. Протегнах се и го взех. Погледнах кръвта, която продължаваше да пада от окото ми така спокойно и без причина. Бих я избърсал, но не исках. Нямах такова желание. Стече се и малко кръв и на устните ми. Облизах я. Не знаех, че кръвта е толкова вкусна, а аз си говоря за моята кръв. Докоснах превръзката. Притиснах здраво очи. Явно прекалено силно си бях одарил главата в земята, но...къде съм? Това е моята стая, но огледалата ги нямаше. Къде съм? В паралелна вселена ли или?

-Ехо...Има ли някой тук? -Че ако има нека ми отговори. Странно ми е така. Да съм тук, а да няма никой. Не Долавям никаква аура на друг човек тук. - Ехо...

Чух внезапен шум и стъпки. Да имаше някой тук, но явно си е прикрил Аурата, че не го забелязах. Видях му косата и част от лицето. Накрая се показа изцяло. Беше някакъв мъж със сини очи и бяла коса. Погледна ме.

-Я буден си вече... - Усмихна ми де и дойде до леглото ми.

-Да чуден съм, но кой си ти и откъде знаеш, че това е една от къщите на клана ни. Едва ли си от него, а от съседен клан, че не долових обща аура.

-Аз се казвам Клеар, но....Милото ми момче, аз нямам клан. Не съм като вас. И бях приятел на баща ти и затова те знам и теб и брат ти и това място.

-Значи ти ме спаси от онзи пожар?

-Да естествено. Не можех да оставя дете да загине така. -Взе една кърпа и я насочи към лицето ми.

-Чакай чакай какво искаш да направиш?

Леко ми се исмя и погледна кърпата.

-Исках просто да ти избърше кръвта мило ми момченце. Стой мирно.

-Не остави си я да тече.

-И защо? - Загледа ме някак странно от отговора ми.

-Защото така. Искам да си тече по лицето ми.

-Добре тогава. - Усмихна ми се и седна зад мен като започна да ме гали по главата. - Ще се погрижа за теб.

Не знам и не съм сигурен. Щом е приятел на тате сигурно е первезник. Не ми се иска да съм до него нито секунда повече, но не мога да се отида в това състояние.