Бог и Демон / Братя завинаги

23.

**Юги**

Отворих лекичко очи. Вече не ми беше никак студено, а топличко. Беше ми много удобно и меко. Разбрах, че главата ми е върху една виолетова възглавничка. Защо ли ми е толкова удобно, като лежа на земята. Разбрах, че под мен има много големи и меки възглавници. Бях покрит и с едно малко одеялце, което ми стигаше малко повече от краката. Дали Клеар отново ме е хванал? Сега е доста по - удобно, но сигурно, за да може да ме изнасили отново. Пробвах се да стана, но паднах на възглавниците. Махнах леко одеялото и видях, че носа едни къси сини падналонки, а десният ми крак беше превързан. Огледах си тялото и бях превързан по ръцете, окото и врата, както и част от гърдите. Да май е Клеар. Едва ли иска да съм наранен. Как иначе ще ме изнасилва, когато съм ранен! Въпреки, че тази стая ми харесва с тези възглавнички. Само дето не искам Клеар да е тук. Не искам отново да ме изнасилва и отново да се чувствам неудобно. Но не мога да се измъкна. С тези рани навсякъде и превръзките. Така и боли, но и трудно ще зараснат ако се движа прекалено много с тях. Трябва сега да си лежа и почивам, но не мога ако Клеар е тук, а и че трябва да открия брат си на всяка цена. Не мога да стоя дълго тук. Не мога да чакам, за да видя, кой ме е спасил и помогнал. Нуждая се от почивка, но повече се нуждая от братчето си. Той сигурно ще ме чака в отломките на имението ни. Трябва да го чакам там или няма да ме намери. Затворих очи. Не знам, как или защо, но все още съм доста уморен. Отпуснах глава върху виолетовата възглавница и си мислех само за Юга. Накрая чух почукване на вратата и човека влезе. Отворих очи и повдигнах глава. Когато го видях очите ми се насълзиха.

-Ти...ти.