Бог и Демон / Братя завинаги

6.

**Рей**

Наистина ми трябва план. Трябва ми. Как иначе? Ще го търпя цели сто години, докато този нахален идиот реши да го убие. Аз нямам правото да то убивам. Забранено ми е. Тъпи закони...Започнах да се разхождам е реших да открия другия си приятел. Той нямаше да му стане враг, но само на него мога да разчитам. Влязох по - навътре в гората и започнах да го търся.

**Юги**

Събудих се и се обърнах. Погледнах през прозореца. Нещо не беше наред, но и имах някакво странно чувство и изпитвах някаква жажда. Не че ми се пиеше вода, а някак друга, по - различна и опасна от преди. Не ми харесваше това на къде отиваше. Не можех да си контролирам тялото. Нещо в мен все ми прошепваше да убивам. Онази песен отново се появи в главата ми и не спираше и не спираше. Край. Вече дори не знаех, какво правя, докато тази болка и мъка, която щях да изпитам, внезапно не отмина, когато усетих ръката на баща си върху мен, върху рамото ми. Погледнах го леко уплашен.

-Има ли ти нещо, Юги? - Наведе се към мен и ми го прошепна в ухото. - Притеснен си и уплашен.

-Страхувам се.

-И от какво се страхуваш? Човек от клана Саманаки не бива да се бои от страха. Та точно страха трябва да се бои от теб. Разбираш ли ме. - Каза ми го малко зловещо и тогава се стреснах още повече. - Не се  бой.

- Не Разбирам...

-Скоро ще разбереш, момчето ми. Скоро ще разбереш за какво ти говоря.

Започна да ме гали по главата и да ме успокоява. Но не го разбирам. Как страха да се бои от мен? В това няма абсолютно никакъв смисъл, но...Имам чувството, че донякъде го разбирам...Защо така? Да не би защото наистина ще стана демон? Песните, мелодиите и всички тези сънища и кошмари...Но ако стана демон, Юга ще е ангел. Ще сме противоположности, но отново ще сме заедно и винаги ще защитавам братчето си.