Бог и Демон / Братя завинаги

30.[Първа част]

**Юги**

В свитъците се говореше за баща ни...Донякъде разбирам. Все пак и той е демон, но това ми се струва интересно. Взех един от тях и го разтворих.

--------------------------------------------------
Добре хора това ще е една май дълга глава и май ще е на няколко части. Да знаете че в нея се говори главно за написаното в тези свитъци...
--------------------------------------------------
Започнах да чета. Това е странно и бих искал да видя, какво се случва.

,,Преди хиляда години ние си живеехме мирно и спокойно и нямахме неприятности с клана Саманаки.
Моето име е Ками и сега разказвам, тоест записвам трагичната история на народа ми.
Особено и моят драгичен край. Дори и до ден днешен макар и мъртва се чудя защо се случи това."

- Трагичен край на народа й ли? С какво нашия клан е виновен?

,,Както казах това се случи преди хиляда години. Народа ни живееше мирно. Бяхме добри и мирни приятели на много кланове. Особено на един от най могъщите кланове - клана Саманаки!.
Майка ми беше нас пазител. А на мен ми беше отредено да стана следващата.
За жалост един човек започна да ни напада. Казваше се Еверо."

-Еверо? Но той ми е пра дядо. -Започнах да се чудя много.

,,Той започна да ни напада постоянно и да ни избива, но после внезапно спря.
Зачудих ме се защо е станало така.
Накрая разбрахме, че му се е родили синове.
Казваха се Рейган и Рейндва.
Нашия народ се надяваше поне той да е добър владетел и да не ни напада. За наше щастие това беше така и следващите години бяха спокойни и мирни, но...
Дойде едно земетресение и което взе много жертви. То идваше от имението на клана Саманаки.

Народа ни се чудеше дали те са ни го причинили.
По - късно се разбра, че благодарение на това земетресение, което наистина клана им ни го причини, беше от тях.
Така те се издигнаха на почетното място с най - много жертви.
От народа ни останаха по малко от стотина души.
Повечето бяха прекалено млади, а са без родители, а
останалите прекалено стари.

Народа ни страда през годините.
Едва достигнахме триста или четиристотин души.

Отново всичко се промени, когато на Рейндва му се роди син.
Той се казваше Рей.
Мислех ме, че ще е милостив, но го когато порасна...

Всичко се обърка напълно".

-Но... Какво толкова е направил тате?