Бог и Демон / Братя завинаги

3

**Неутрален Разказвач**

Юга стоеше при майка си и се надяваше, че това, което тя му каза е шега. Амика продължаваше да го гали и успокоява. Баща им беше наблизо и чу целият им разговор.

**Рей - бащата**

Значи така, а? Юги е чул песента на демоните. Ще си я повтаря, докато не стане на осем. Тогава ще реши пред Орала на мъдростта и съдбата, какъв да стане. Значи той ще е втория демон в клана! Щом има един господар на демоните, значи ще има и друг. Значи наистина ще трябва да го затворя, когато стане на толкова. Не знам дали ще бъде по - силен от мен и затова не искам да рискувам. Няма да ми вземе мястото, въпреки това, че ми е син. Не го заслужава. Щом се е родил с ангел. Няма да стане. Не искам такъв наследник. Той няма да заеме мястото ми. Няма. Станах и влязох вътре в имението. Щом имам наследници би трябвало да избера, кой да ми е наследник и то когато единия от тях избере да е демон. А това ще е Юги. Но той едва ли ще се справи със задачата да бъде демон! Не е готов. Аз бях готов и затова преди години избрах да съм демон. Аурата ми беше голяма и могъща, а неговата е слаба и беззащитна. Не искам такива наследници. Отидох право в стаята му и седнах на леглото до него. Той все още спеше. Би трябвало да ми е сладко и да не искам да го будя, но ако не беше решен да стане демон. На света няма място за слаби демони. Няма. Засега ще се държа мило, все едно нищо не знам. Па после ще го взема и заключа за петстотин години или повече. Не искам слабаци. Погалих го леко по челото. Може да се провали като демон и ще го затворя сто на сто, но аз съм му и баща. Въпреки това бих направил всичко да си защитя трона. А за Юга. Той си е добре. Не той ще е другия демон в клана. Не той ще е провала.