Бог и Демон / Братя завинаги

29.

**Юги**

Накрая се събудих и видях Юга да лежи до мен. Усещах че нещо го болеше. Сърцето го болеше. Леко се повдигнах и започнах да го галя по гърдите. Със одеялото си завих и него. Нещо му има. Сърцето в момента и мен ме боли и то много. Дали Юга усеща болката ми? Станах леко и го погледнах.

-Юга... - Казах го тихо. Все пак не искам да го събудя докато си спи. - Юга...усещаш ли?

Защо ще го питам нещо такова, когато си спи...Трябва да се пооправя преди Клеар отново да дойде и да ни нарани. Станах и го завих, като излязох през задната или предната врата. Това е странно място. В двора имаше едно водопадче и водата беше чиста и бяла. Имаше няколко рибки в нея. Юга си е намерил чудесно местенце за живеене. А аз стоях в пепелта на предишното ти имение. Леко въздъхнах, но го приех. Не го виня. По - добре да си стои тук отколкото да си спомня за това ужасно нещо. Не искам да си спомня. Отидох до водата и седнах. Наоколо се виждаше сняг ама беше доста приятно топло. Все едно природните условия не важат. Гледах си рибките, как преминават. Това място е доста хубаво. Обърнах се назад и чак сега забелязах, че това е храм. Ето защо и топло. Станах и тръгнах да го оглеждам. От вътрешността се виждаха много еироглифи и рисунки. И естествено нямаше, как да не се споменава за демони в нея. Разказваше се част от историята на храма в който демоните почти са го унищожили. Но повечето рисунки бяха или замазани или разрушени.

-Естествено, че отново демоните убиват и разрушават.

Влязох по - навътре в една стая и там имаше много свитъци. Стана ми много интересно и затова седнах и започнах да ги разглеждам. Стана ми и още по - любопитно, когато прочетох името на баща си.

-Рей?